1И не искам, братие, да не знаете че отците наши беха всички под облака, и всички през морето преминаха, 2и в облака и в морето всички се кръстиха в Моисея, 3и всички от истото духовно ястие ядоха, 4и всички от истото духовно питие пиха; защото пиеха от духовния камик който ги придружаваше; и този камик бе Христос. 5Но в по-многото от тех не благоволи Бог; защото изпомреха в пустинята. 6А тези неща станаха нам примери да не бъдем ние желатели на злото, както и те пожалеха. 7Нито идолослужители бивайте, както некои от тех, според писаното: «Седна народът да яде и да пие, и станаха да играят.» 8Нито да блудствуваме както блудствуваха некои от тех, и паднаха в един ден двадесет и три хиляди души. 9Нито да изкушаваме Христа, както и некои от тех изкусиха и погинаха от змиите. 10Нито роптайте както възроптаха некои от тех и погинаха от изтребителя. 11И всичко това им се прилучаше за примери, и написа се за поучение нам които сме достигнали последните времена. 12Така щото който се има че стои, да гледа да не падне. 13Вас друго изкушение освен человеческо не ви е постигнало: верен е обаче Бог който нема да ви остави да бъдете изкушени повече от колкото ви е силата, но с изкушението наедно ще даде и средството така щото да можете да претърпевате. 14За това, възлюблени мои, отбегвайте от идолослужението. 15Говоря като на разумни: сами ви съдете това което казвам. 16Чашата на благословението която благославяме не е ли причастие на кръвта Христова? Хлебът когото преломяваме не е ли причастие на Христовото тело? 17Защото един хлеб, едно тело сме ние мнозината; понеже всинца от единия хлеб се причащаваме. 18Гледайте Израиля по плът: тези които ядат жертвите не са ли причастници на жертвеника? 19И тъй, аз що казвам? това ли че идолът е нещо, или че идоложертвеното е нещо? Не. 20Но казвам, че онова което езичниците жертвуват, жертвуват го на бесовете, и не на Бога; а не ви искам да бъдете причастници на бесовете. 21Не можете да пиете чашата Господня и чашата бесовска: не можете да сте причастници на трапезата Господня и на трапезата бесовска. 22Или искаме да подбудим Господа на ревнование? посилни ли сме ние от него? 23Всичко ми е дозволено, но всичко не е за полза: всичко ми е дозволено, но всичко не е за назидание. 24Никой да не търси своята си полза, но всеки ползата на другиго. 25Всичко що се продава на месопродавницата яжте, и без никакво предирване заради съвестта; 26защото «Господня е земята и което я изпълнява.» 27И ако от неверните некой ви покани, и вие искате да идете, яжте каквото сложат отпреде ви, без никакво предирване заради съвестта си. 28Ако ли ви рече некой: Това е идоложертвено, не яжте, заради тогоз който ви е обадил, и за съвестта; защото «Господня е земята и което я изпълнява.» 29А съвест казвам, не твоята, но на другиго съвестта, понеже защо да се съди моята свобода от друга съвест? 30И ако аз с благодарение участвувам в яденето, защо да бъда охулван за това за което аз благодаря? 31И тъй, ядете ли, пиете ли, нещо ли правите, всичко за слава Божия правете. 32Не бивайте съблазън ни на Юдеи, ни на Елини, нито на църквата Божия; 33както и аз угождавам на всички във всеко нещо без да търся своята си полза, но ползата на мнозина за да се спасят.