1Колкото за идоложертвеното, знаем че всинца имаме знание; но знанието възгордява, а любовта назидава. 2И ако се има некой че знае нещо, не е познал още нищо както требва да познава. 3Но ако люби некой Бога, той е познат от него. 4И тъй, колкото за яденето от идоложертвеното, знаем че идолът е нищо на света, и че освен едного Бога нема никой друг Бог. 5Защото ако и да има нарицаеми богове, или на небето или на земята; (както се казва че има много богове, и господари много,) 6но нам е един Бог Отец, от когото е всичко, и ние сме в него, и един Господ Исус Христос, чрез когото е всичко, и ние чрез него. 7Но това знание във всички го нема; и некои със съвест на идола и до сега ядат идоложертвено като жертва на идола, и съвестта им като е слаба осквернява се. 8А яденето на ни препоръчва на Бога; защото нито ако ядем ни се нещо придава, нито ако не ядем лишаваме се от нещо. 9Но гледайте да не би тая ваша свобода да бъде съблазън на слабите. 10Защото ако види некой тебе който имаш знание че седиш на трапеза в идолско капище, той като е слаб, съвестта му не ще ли да се одързости да яде идоложертвено? 11И поради твоето знание ще загине немощният брат, за когото е умрел Христос. 12А като съгрешавате така против братята, и наранявате слабата им съвест, то вие против Христа съгрешавате. 13За това, ако яденето съблазнява брата ми, нема да ям месо във веки, за да не съблазня брата си.