1Презвитерите които са между вас умолявам аз, който с тех на едно съм презвитер и свидетел на страданията Христови и причастник на славата която има да се яви: 2пасете Божието между вас стадо; надзиравайте го, не с принуждение, но самоволно; нито за гнусна печалба, но с усърдие; 3нито като че обладавате наследието Божие, но бивайте пример на стадото. 4И когато се яви Пастиреначалникът, ще приемете венец на славата който не повехнува. 5Подобно и вие, млади, покорявайте се на презвитерите; и всички един на друг като се покорявате облечете смиреномъдрието; защото Бог се противи на гордите, а на смирените дава благодат. 6И тъй, смирете се под държавната рака Божия, за да ви възвиси на време; 7и всека ваша грижа възложете на него, защото той се грижи за вас. 8Бъдете трезвени, бодри; защото съперникът ви дяволът като лъв рикае, и обхожда да търси кого да погълне; 9комуто се съпротивете, стоеще твърди в верата, понеже знаете че истите страдания се случват на братята ви които са на света. 10А Бог на всека благодат, който чрез Христа Исуса е призвал нас във вечната своя слава, като пострадате малко, той да ви усъвършенствува, да ви утвърди, да ви укрепи, и да ви направи непоколебими. 11Нему слава и държава да бъде във веки веков. Амин. 12Писах ви на късо чрез Силуана, вернаго, както мисля, брата; и увещавам ви и свидетелствувам ви че тая е истинната Божия благодат в която стоите. 13Поздравява ви съизбраната с вас църква у Вавилон, и син мой Марко. 14Поздравете се един други със целуване на любов. Мир на всички вас които сте в Христа Исуса. Амин.