1За това, като не можахме да търпим вече, разсъдихме за добро да останем сами в Атина; 2и проводихме Тимотея, брата нашего и служителя Божия и сътрудника нашего в евангелието Христово, да ви утвърди и да ви утеши от КЪ верата ви, 3да се не колебае никой в тези скърби; защото вие знаете че на това сме определени, 4защото когато бехме при вас, предсказвахме ви че има да претърпим притеснение, както и стана и знаете. 5За това, и аз като не можах вече да търпя проводих да разумея за верата ви, да не би да ви е изкусил изкусител, и да бъде трудът ни напраздно. 6А сега като дойде Тимотей от вас при нас та ни донесе добри известия за верата и любовта ваша, и това че имате всекога добро поменуване за нас и желаете да ни видите, както и ние вас, 7за това, при всичката наша скърб и нужда, утешихме се, братие, за вас чрез верата наша; 8понеже сега живеем ако стоите вие в Господа. 9Защото кое благодарение можем да въздадем Богу за вас заради всичката радост с която се радваме за вас пред Бога нашего? 10Ноще и дене преусърдно се молим да видим лицето ви и да допълним което ви не достига във верата ви. 11А сам Бог и Отец наш и Господ наш Исус Христос дано управи пътя ни КЪ вас. 12И вас Господ да умножи и да ви направи да преизобилвате в любовта един КЪ друг и КЪ всичките, както и ние КЪ вас, 13за да утвърди сърдцата ви непорочни в светостта пред Бога и Отца нашего в пришествието на Господа нашего Исуса Христа с всите негови светии.