1Да бихте потърпели малко нещо на моето безумие; но и потърпете ме. 2Защото ревнувам за вас с Божие ревнуване; понеже ви сгодих с един мъж да ви представя Христу чиста дева. 3Но боя се да не би, както змията с пронирството си прелъсти Ева, така да се разврати умът ви и отпадне от простотата на любовта ви КЪ Христа. 4Защото ако би дошел некой да ви проповедва друг Исус когото ние не сме проповедали, или да приемете друг дух, когото не сте приели, или друго евангелие което не сте приели, добре бихте го потърпели. 5Но мисля че не съм в нищо по-долен от най-първите апостоли. 6А пък, ако и да съм в говоренето простак, в знанието не съм; но ние всекак сме явени вам във всичко. 7Или да ли съм грех сторил като смирявах себе си за да се възвисите вие, защото даром ви проповедах евангелието Божие? 8Други църкви обрах та взех заплата за служение на вас; 9а когато бех при вас и се намерих в оскъдност, не отеготих никого; защото оскъдността ми запълниха братята които дойдоха от Македония, и по всичко упазих себе си, и ще се упазя, да ви не бъда в тегота. 10Истината Христова е в мене, че тая похвала нема да ми се загради за в Ахайските места. 11Защо? Защото ви не обичам ли? Знае Бог! 12А каквото правя, това и ще правя, за да отсека причината на тези които искат причина, за да се намерят в това за което се хвалят таквизи каквито и ние. 13Защото които са таквизи, те са лъжеапостоли, лукави работници, и преобразуват се на Христови апостоли. 14И не е чудно; защото сам си Сатана се преобразува на светъл ангел. 15И тъй, не е големо нещо ако и неговите служители се преобразуват като служители на правдата; но техната сетнина ще бъде според делата им. 16Пак казвам, никой да ме не възмни че съм безумен; или инак приимете ме поне като безумен, да се похваля и аз малко нещо. 17Което говоря, не го говоря по Господа, но като в безумие в това дързновение на хвалението. 18Понеже мнозина се хвалят по плът, ще се похваля и аз. 19Защото вие като сте разумни, с благодарение търпите безумните; 20понеже търпите ако некой ви порабощава, ако ви изпояжда, ако ви взема некой вашето, ако се некой превъзнося, ако некой ви бие в лице. 21По обезчестение казвам, уж че сме ние немощни; но в каквото се осмелява некой (несмислено говоря,) осмелявам се и аз. 22Евреи ли са? и аз съм; Израиляни ли са? и аз; семе Авраамово ли са? и аз; 23служители Христови ли са? (като изумен говоря,) аз повече; в трудове повече, в биения по-премного, в тъмници още помного, много пъти и на смърт. 24Пет пъти по четиридесет без един удари ми удариха Юдеите; 25три пъти ме с тояги биха, веднъж с камене ме биха, три пъти коработрошение съм претърпел, една нощ и един ден останах по дълбините на морето. 26Много пъти съм бил и в пътувания; в беди от реки, в беди от разбойници, в беди от единородни, в беди от езичници, в беди в град, в беди в пустиня, в беди по море, в беди между лъжебратя; 27в труд и мъка, много пъти в неспане, в глад и жедност, много пъти в неядене, в студ и в голота; 28освен външното, още и натрупването на много человеци у мене всеки ден, и грижата за всичките църкви. 29Кой изнемощева, та не изнемощевам и аз? Кой се съблазнява, и се не разпалям аз? 30Ако требва да се хваля, ще се похваля с това което принадлежи на немощта ми. 31Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който е благословен във веки, знае че не лъжа. 32В Дамаск областният управител на Царя Арета взе под стража града Дамаск като искаше да ме улови; 33и през прозорец по стената ме спуснаха с кош, та избегнах от ръцете му.