1Истина, не ми е за полза да се хваля, защото ще дойда до видения и откровения от Господа. 2Зная в Христа едного человека който, преди четиринадесет години, (в телото ли, не зная; вън от телото ли, не зная; Бог знае;) възхитен бе до третото небе. 3И такъв един человек зная, (в тело ли, вън от тело ли, не зная; Бог знае,) 4че бе възхитен в рай, и чу думи неизречени които не е простено человеку да ги говори. 5С такъв человек ще се похваля, а с мене си нема да се похваля освен с немощите си. 6Защото ако поискам да се похваля безумен не ще бъда, понеже ще река истина; но свеня се да не би помислил некой за мене повече от каквото ме види или чуе от мене. 7И за да се не превъзносям за премногото откровения даде ми се трън в плътта ми, ангел Сатанин да ме мъчи, за да се не превъзносям. 8За това нещо три пъти се молих Господу да го отмахне от мене; 9и рече ми: Доволно ти е моята благодат; защото силата ми в немощ се показва съвършена. И тъй, с крайно благодарение по-добре ще се похваля с немощите си, за да се всели в мене силата Христова. 10За това, благодарен оставам в немощи, в укорения, в нужди, в гонения, в притеснения за Христа; защото когато съм немощен, тогаз съм силен. 11Станах безумен с хвалбите си; вие ме принудихте; защото аз требваше от вас да се препоръчвам; понеже не съм бил по-долен от най-първите апостоли, ако и да съм нищо. 12Знаковете на един апостол показаха се делом между вас във всеко търпение, със знамения и чудеса и сили. 13Защото в какво останахте по-долни от другите църкви освен дето сам аз не ви отеготих? Простете ми тази неправда. 14Ето, трети път съм готов да дойда при вас, и нема да ви отеготя; защото не искам вашето, но вас; защото не са длъжни чадата да събират имот за родителите, но родителите за чадата. 15А пък аз с крайна радост ще иждивя и цел ще се иждивя за душите ви; съвсем че, като ви обичам аз повече, вие ме обичате по-малко. 16Но тъй да е: аз ви не отеготих, а като хитър улових ви с измама. 17Спечелил ли съм аз нещо от вас чрез некого от тези които изпроводих до вас? 18Примолих се Титу, и с него проводих брата. Тит ли припечели нещо от вас? не с истия ли дух ходихме? не в истите ли стъпки? 19Пак ли мислите че се оправдаваме пред вас? Пред Бога говорим в Христа. Всичко това, възлюблени мои, е за ваше назидание. 20Защото се боя да не би като дойда да ви не намеря каквито ви желая, и аз да се не намеря за вас не какъвто ме желаете; да не би да има между вас разпри, завиждания, гневове, дразнения, одумвания, шептания, големеяния, бъркотии; 21да не би кога дойда пак че ме смири Бог мой при вас, и оплача мнозина които са от напред съгрешили, и не са се покаяли зарад нечистотата, блудството и похотливостта които са сторили.