1Пак ли начнуваме да се препоръчваме? или имаме нужда, както некои, за препоръчителни писма до вас, или за препоръчителни от вас? 2Вие сте нашето писмо, написано в сърдцата ви, знаемо и прочитаемо от всичките человеци; 3и явявате се че сте писмо Христово станало чрез нашето служене, написано, не с мастило, но с Духа на Бога живаго, не на плочи каменни, но на плочи плетени на сърдцето. 4И таквази увереност КЪ Бога имаме ние чрез Христа; 5не че сме от самосебе си доволни да намислим нещо като от нас си, но нашето доволство е от Бога, 6който ни и удоволи да бъдем служители на новия завет, не на буквата, но на духа; защото буквата убива, а духът оживотворява. 7Ако ли служенето на смъртта, в букви издълбани на камик стана със слава, така щото синовете Израилеви не можаха да гледат Моисея в лице поради славата на лицето му, която имаше да престане, 8как може служенето на Духа да не бъде с по-голема слава? 9Защото ако служението на осъждането стана със слава, много повече служението на правдата ще го надминва в славата. 10Защото прославеното не се прослави по тази част заради онази слава която превъзхожда. 11Защото, ако бе със слава това което имаше да престане, много по-славно ще е трайното. 12И тъй, като имаме такваз надежда, с големо дързновение действуваме; 13а не като Мойсей който полагаше покривало на лицето си за да не могат да гледат синовете Израилеви края на това което имаше да престане. 14Но тем умовете им са заслепени; защото и до днес кога прочитат ветхия завет истото покривало стои неоткрито, понеже само чрез Христа се унищожава. 15До днес, обаче, при прочитането на Моисея покривало лежи на сърдцето им. 16Но когато Израил се обърне КЪ Господа покривалото ще се отнеме. 17А Господ е този Дух; и дето е Духът Господен там е свобода. 18А ние всинца като гледаме славата Господня с открито лице както в огледало, преобразяваме се в истия образ от слава в слава както от Духът Господен.