1И ние, като съдействуваме с него, умоляваме ви да не бъде у вас напраздно приемането на Божията благодат. 2(Защото казва: «В прието време послушах те, и в ден на спасение помогнах ти;» ето сега време благоприятно, ето сега ден на спасение.) 3Ние в нищо не даваме никаква съблазън, да не би да се похули служенето; 4но във всичко представяме себе си като служители Божии, в търпение големо, в скърби, в нужди, в утеснение, 5в биения, в запирания, в бъркотии, в трудове, в неспания, в неядения, 6с чистота, с благоразумие, с дълготърпение, с благост, с Духа Светаго, с любов нелицемерна, 7със словото на истината, със сила Божия, с оръжия на правдата в десната ръка и в левата; 8в слава и безчестие, в хулене и захваляне; като прелъстници, а истинни; 9като непознати, а опознати; като на умиране, а, ето, живеем; като наказвани, а не умъртвявани; 10като оскърбени, а то винаги сме радостни; като сиромаси, но мнозина обогатяваме; като че нищо немаме,а пък всичко владеем. 11Устата ни се отвориха КЪ вас, о Коринтяни, сърдцето ни се разшири. 12Вие не сте на утеснение в нас, но вътре във вас си на утеснение сте. 13И тъй, отдайте ми това възмездие, (като на чада говоря,) разширете се и вие. 14Не се съвпрягайте неподобно с неверните; защото каква смеса има правдата с беззаконието? или какво общение между виделината и тъмнината? 15И какво съгласие има Христос с Велиара? или какъв дел има верният с неверния? 16И какво спогаждане има храмът Божий с идолите? защото вие сте храм на Бога живаго, както рече Бог: «Ще се заселя в тех, и в тех ще ходя; и ще им бъда Бог, и те ще ми бъдат народ.» 17За това, «Излезте от сред тех и отлъчете се,» казва Господ, «и не се допирайте до нечисто;» и «Аз ще ви приема, 18и ще ви бъда Отец, и вие ще ми бъдете синове и дъщери,» казва Господ Вседържител.