1Защото излишно е да ви пиша за спомоществованието което сме длъжни на светиите. 2Понеже зная вашето усърдие, за което се хваля с вас пред Македонците че Ахаия от лани е приготвена; и вашата ревност мнозина подбуди. 3И проводих братята, да не би да излезе напраздно нашето колкото за това на вас захваляне, и да бъдете, както казвах, приготвени; 4да не би, ако дойдат с мене Македонци та ви намерят неприготвени, да се посрамим ние, да не казвам вие, в това дързновено похваление. 5И тъй, за нуждно го намерих да се примоля на братята да дойдат по-напред при вас и да предуготвят вашата предизвестна милостиня, да бъде готова тъй като милостиня, а не като лихоимство. 6А това казвам, че който сее оскъдно, оскъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне. 7Всеки според произволението на сърдцето си, не със скърб или от принуждение; защото Бог обича оногози който дава с драго сърдце. 8А Бог е силен да преумножи във вас всека благодат, така щото като имате винаги във всичко всеко доволство да преизобилвате във всеко добро дело; 9както е писано: «Разпръсна, даде на сиромасите, правдата му вечно пребъдва.» 10А този който дава семе на сеятеля и хлеб за храна да даде и да умножи семето ваше, и да възрасти плодовете на вашата правда, 11та да бъдете от всекъде богати във всека щедрост, която чрез нас произвожда благодарение Богу. 12Защото служенето на тая служба не само че запълня скудостта на светиите, но и преизобилва чрез много благодарения Богу; 13понеже чрез опитът на това служене те славят Бога за покорството което имате в изповедането на евангелието Христово, и за щедростта на вашето КЪ тех и КЪ всички участие, 14и чрез техното молене за вас, като им сте драги за премногото Божия благодат на вас. 15Благодарение же Богу за неизказаната негова дарба.