1Първото слово, о Теофиле, направих за все що начна Исус да прави и да учи, 2даже до деня в който се възнесе, откак даде чрез Духа Светаго заповеди на апостолите които избра; 3на които и представи себе си жив след страданието си с много верни знамения, като им се явяваше четиридесет дни и говореше им за царството Божие. 4И като се събираше с тех заръча им да се не отдалечат от Ерусалим, но да очакват обещанието на Отца което чухте, рече, от мене. 5Защото Иоан е с вода кръстил; а вие ще бъдете кръстени с Духа Светаго след тия не много дни. 6И тъй, като се събраха питаха го и казваха: Господи, в това ли време щеш да възстановиш царството в Израил? 7А той им рече: Не е за вас да знаете годините или времената, които Отец е положил в собствената си власт. 8Но вие ще приемете сила когато слети Дух Светий на вас, и ще ми бъдете свидетели и в Ерусалим, и във всичка Юдея и Самария, и до край земята. 9И това от как рече, те като гледаха, възнесе се, и облак го поде изпред очите им. 10И като стоеха та гледаха на небето когато възлезваше той, ето, двамина человеци с бели дрехи застанаха пред тех, 11които и рекоха: Мъже Галилеяни що стоите та гледате на небето? Този Исус който се възнесе от вас на небето ще дойде тъй както го видехте да отхожда на небето. 12Тогаз се върнаха в Ерусалим от гората нарицаема Елеонска, която е близу до Ерусалим един съботен ден път. 13И когато влезоха, възлезоха в горницата дето живееха Петър и Яков и Иоан и Андрей,Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Яков Алфеев и Симон Зилот, и Юда Яковов. 14Те всички единодушно, с жените и Мария майката Исусова и с братята му, беха непрестанно в молитва и молене. 15И през тия дни стана Петър по сред учениците и рече: (а числото на тези които се намерваха там беше до сто и двадесет души:) 16Мъже и братие, требваше да се изпълни това писание което предрече Дух Светий чрез устата Давидови за Юда който стана водител на тези които хванаха Исуса; 17защото беше причислен с нас, и взел бе дел в тая служба. 18Той прочее спечели нива от заплата на своята неправда; и като падна на очите си проседна се през сред, и изтекоха всичките му черва. 19И това стана известно на всички жители Ерусалимски, така що тая нива се нарече по езика им Акелдама, сиреч, Нива Кръвна. 20Защото е писано в книгата на Псалмите: «Да бъде жилището му пусто, и да нема който да живее в него;» и: «Чина му друг да вземе.» 21И тъй, от человеците които се нахождаха с нас през всичкото време, в което влизаше и излизаше между нас Господ Исус, 22като начна от кръщението Иоаново до деня в който се възнесе от нас, един от тех требва да бъде с нас свидетел на възкресението му. 23И поставиха двамина, Иосифа нарицаемаго Варсава, който се наименува Юст, и Матия; 24и помолиха се и рекоха: Ти, Господи, сърдцеведче на всички, покажи от тия двамата едного когото си избрал, 25да вземе дела на тази служба и на апостолството от което изпадна Юда за да отиде на своето си место. 26И дадоха жребията си; и падна жребето на Матия, и счете се с единадесетте апостоли.