1А в църквата която беше в Антиохия имаше некои си пророци и учители, Варнава, и Симеон нарицаемий Нигер, и Луций Киринеянин, и Манаин възпитаният наедно с Ирода четверовластника, и Савел. 2И когато служеха те Господу и постеха, рече Дух Светий: Отделете ми Варнава и Савла на работата на която съм ги призвал. 3Тогаз, като постиха и се помолиха, възложиха на тех ръце и ги изпратиха. 4И така те проводени от Духа Светаго слезоха в Селевкия, и от там отплуваха в Кипър. 5И когато беха в Саламин проповедваха словото Божие в Юдейските съборища; и имаха за слуга Иоана. 6И като преминаха всичкия остров до Пафа намериха некого си магесника, лъжовен пророк Юдеянин на име Варисус, 7който беше с изправника Сергия Павла, человека разумен. Той (Сергий) повика Варнава и Савла и поиска да чуе словото Божие. 8Но магесникът Елима, (защото така се тълкува неговото име,) противеше им се, и стараеше се да развърне изправника от верата. 9Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълни се с Дух Свет, вгледа се в него, 10и рече: О ти изпълнени със всека лъжа и с всекакво кознедейство, сине дяволски, враже на всека правда, нема ли да престанеш от да развращаваш правите пътища Господни? 11И нине, ето, ръката Господня е върх тебе, и ще бъдеш слеп и нема да виждаш слънцето до време. И на часа нападна на него помрачаване и тъмнина; и луташе се и търсеше да го води некой за рака. 12Тогаз, като виде изправникът това що стана, смая се на учението Господне и поверва. 13И като се отвезоха от Пафа Павел и дружината му, дойдоха в Перга Памфилийска; а Иоан се отлъчи от тех и върна се в Ерусалим. 14А те заминаха от Перга и стигнаха в Антиохия Писидийска, и съботния ден влезоха в съборището и седнаха. 15И след прочитането на закона и пророците, началниците на съборището проводиха до тех та им рекоха: Мъже братие, ако имате некое слово за увещание на народа, кажете. 16И стана Павел та помаха с рака и рече: Мъже Израиляни, и вие които се боите от Бога, слушайте. 17Бог на този Израилски народ избра отците наши, и възвиси народа когато беха преселници в земята Египетска, и с мишца висока изведе ги из нея. 18И четиридесет години ги води и храни в пустинята. 19И като изтреби седем народа в Ханаанската земя, раздели им в наследие техната земя. 20И след това, около четиристотин и петдесет години, даде им съдници до пророка Самуила. 21И напокон поискаха цар; и даде им Бог Саула сина Кисова, мъж от племето Вениаминово, четиридесет години: 22И него като отмахна въздигна им за цар Давида, за когото рече и свидетелствува: Намерих Давида Иесеев человек по моето сърдце, който ще изпълни всичките ми щения. 23От неговото потомство Бог според обещанието си въздигна на Израиля Спасител Исуса 24откак проповеда Иоан, преди неговото идване, кръщението на покаяние на всичкия Израилски народ. 25И когато свършваше Иоан попрището си, казваше: Кого ме имате да съм? Не съм аз; но, ето, иде след мене онзи комуто не съм достоен да развържа обувката на нозете. 26Мъже братие, синове от Авраамовия род, и които между вас се боят от Бога, вам се проводи словото на това спасение. 27Защото жителите Ерусалимски и техните началници, като не познаха него и не разумеха прочитаемите всека събота пророчески изречения, изпълниха ги като го осъдиха; 28и без да намерят ни една вина за смърт изискаха от Пилата да го убие. 29И като свършиха всичко що бе писано за него, снеха го от дървото и положиха го в гроб. 30Но Бог го възкреси от мъртвите. 31И той в продължение на много дни се явяваше на тези които беха възлезли с него наедно от Галилея в Ерусалим, и които са негови свидетели пред народа. 32И ние ви благовествуваме че обещанието което стана на отците ни, 33Бог го изпълни на нас техните чада, като възкреси Исуса; както е писано и във втория Псалом: «Син мой си ти, аз днес те родих.» 34А че го е възкресил от мъртвите без да има да се връща вече в изтлението, казва така: «Ще ви дам милостите обещаните на Давида верно.» 35За това и в другия Псалом казва: «Нема да оставиш преподобнаго твоего да види изтление. » 36Защото Давид като послужи на Божието изволение в своя си род, престави се, и приложи се при отците си, и виде изтление. 37А този когото Бог възкреси не виде изтление. 38И така, известно да бъде вам, мъже братие, че чрез него се проповедва вам прощение на греховете; 39и от всичко що не сте могли да се оправдаете чрез закона Моисеев, чрез него всеки който верва оправдава се. 40И така, гледайте да не дойде на вас реченото от пророците: 41«Вижте, презиратели, и почудете се, и изчезнете; защото аз върша работа на вашето време, работа която нема да повервате ако ви каже некой. » 42И когато излезваха из съборището Юдейско, езичниците ги молеха да проповедат и тем тези думи до събота. 43И когато се разиде съборът, мнозина от Юдеите и от благочестивите прозелити тръгнаха след Павла и Варнава; които като се разговаряха с тех убеждаваха ги да пребъдват в Божията благодат. 44И в идещата събота събра се току речи всичкият град да чуят словото Божие. 45А Юдеите като видеха събрания народ изпълниха се от завист, и с противоречие и хули говореха против това което Павел казваше. 46Но Павел и Варнава дързновено говореха и рекоха: Нуждно бе първом вам да се проповеда словото Божие; но понеже го отхвърляте, и сами себе си имате недостойни за вечния живот, ето, обръщаме се КЪ езичниците; 47защото така ни заповеда Господ: «Положих те за светило на езичниците, да бъдеш за спасение до последния край на земята.» 48И езичниците като чуеха, радваха се, и славеха словото Господне; и поверваха всички които беха отредени за вечния живот. 49И словото Господне се разпростираше по всичка тази страна. 50А Юдеите подсториха набожните и почтените жени и първите в града, и повдигнаха гонение върх Павла и Варнава, и ги изпъдиха от пределите си. 51А те отърсиха на тех и праха от нозете си, и дойдоха в Икония. 52И учениците се изпълниха с радост и с Дух Свет.