1А в Икония те влезоха наедно в съборището Юдейско, и говориха така щото много множество Юдеи и Елини поверваха. 2А неповервалите Юдеи подигнаха и раздразниха душите на езичниците върх братята. 3Но и тъй, те доста време преседеха и проповедваха с дързновение в Господа, който свидетелствуваше за словото на своята благодат, и даваше да стават знамения и чудеса чрез техните ръце. 4И раздвои се множеството в града; и едни беха с Юдеите, а други с апостолите. 5И когато стана стремление от езичниците и от Юдеите с началниците им да ги обезчестят и да ги убият с камене, 6те се усетиха и прибегнаха в Ликаонските градове, в Листра и Дервия и в околните им места, 7и там проповедваха евангелието. 8А в Листра беше некой си человек немощен в нозете си и хром от утробата на майка си, който седеше и никога не бе стъпил. 9Той слушаше Павла като говореше; а Павел, щом го изгледа и виде че има вера за да получи изцеление, 10рече с голем глас: Стани прав на нозете си. И скачаше и ходеше. 11А народът като виде това което стори Павел, възвисиха гласа си и казваха по Ликаонски: Боговете уподобени на человеци слезоха при нас. 12И наричаха Варнава Юпитер, а Павла, Меркурий, понеже той началствуваше в словото. 13И жрецът на Юпитеровият идол що беше пред градът им приведе юнци, и донесе венци на вратата, и наедно с народа искаше да принесе жертва. 14Това като чуха апостолите Варнава и Павел, раздраха дрехите си, и скочиха в сред народа та викаха 15и казваха: О мъже, защо правите това? И ние сме подобострастни вам человеци, и проповедваме ви да се обърнете от тези суетни идоли КЪ Бога живаго, който е сътворил небето и земята и морето и всичко що има в тех; 16който в преминалите родове оставил бе всичките народи да ходят по своите пътища, 17ако и да не е оставил себе си несвидетелствуван, понеже е правил добрини, и давал ни е дъждове от небето и плодоносни времена, и напълнял е с храна и веселба сърдцата ни. 18И това като казваха едвам възпреха народите да им не принесат жертва. 19Между това дойдоха Юдеи от Антиохия и Икония които убедиха народа та биха Павла с камене, и го извлекоха вън из града като го възмнеха че е умрел. 20А когато го обиколиха учениците стана та влезе в града; и на утринта отиде с Варнава в Дервия. 21И като проповедваха евангелието и в този град и научиха мнозина, върнаха се в Листра и Икония и Антиохия, 22и утвърдяваха душите на учениците като ги увещаваха да пребъдват във верата; и поучаваха ги че с много скърби требва да влезем в царството Божие. 23И като им ръкоположиха презвитери на всека църква, и се помолиха с пост, предадоха ги Господу в когото беха повервали. 24И като минаха през Писидия дойдоха в Памфилия; 25и проповедаха словото в Пергия, и слезоха в Аталия; 26и от там отплуваха в Антиохия, от дето беха препоръчени на Божията благодат за делото което извършиха. 27И като дойдоха та събраха църквата, известиха всичко което стори Бог чрез тех, и как отвори за езичниците вратата на верата. 28И преседеха там доста време с учениците.