1А некои, които беха слезли от Юдея учеха братята че : Ако се не обрежете по обичаю Моисееву не можете да бъдете спасени. 2И тъй, като стана много препиране и разискване помежду тех и Павла и Варнава, отредиха да възлезе Павел и Варнава и некои други от тех в Ерусалим до апостолите и презвитерите за този въпрос. 3И тъй, изпроводени от църквата, те минуваха през Финикия и Самария и разказваха обръщането на езичниците; и причиняваха радост голема на всичките братя. 4А като дойдоха в Ерусалим, приеха се от църквата и от апостолите и презвитерите, и известиха все що стори Бог чрез тех. 5Но станаха некои от Фарисейската ерес които беха повервали, и казваха че требва да се обрезват езичниците, и да им се заръча да държат Моисеевия закон. 6И събраха се апостолите и презвитерите да разгледат това нещо. 7И след много разискване стана Петър и рече им: Мъже братие, вие знаете как Бог от първите дни избра между нас чрез моите уста да чуят езичниците словото на евангелието и да поверват. 8И сърдцеведец Бог свидетелствува тем като им даде Духа Светаго както и нам; 9и не направи никаква разлика между нас и тех като очисти сърцата им с верата. 10Сега прочее защо изкушавате Бога, да налагате на учениците на шията хомот който нито отците ни нито ние можехме да носим? 11Но ние верваме че с благодатта на Господа Исуса Христа ще се спасим както и те. 12Тогава млъкна всичкото множество, и слушаха Варнава и Павла които разказваха колкото знамения и чудеса стори Бог чрез тех между езичниците. 13И след техното замълчаване, отговори Яков и рече: Мъже братие, послушате мене: 14Симеон изясни по кой начин Бог най-напред посети езичниците да вземе от тех народ за своето име. 15И с това са съгласни и пророческите словеса, както е писано: 16«След това ще се върна и ще съградя падналата скиния Давидова, и развалините й ще съградя пак, и ще я изправя; 17за да потърсят Господа другите человеци и всичките народи над които се нарече моето име, казва Господ който прави всичко това.» 18От века са познати Богу всичките негови дела. 19За това аз садя да не отеготяваме тези от езичниците които се обръщат КЪ Бога; 20но да им пишем да се вардят от скверните жертви идолски, и от блудство, и от удавенина, и от кръв. 21Защото Моисей от ветхо време по всичките градове има които да го проповедват: прочита се и всяка събота в съборищата. 22Тогаз апостолите и презвитерите с всичката църква намериха за добро да изберат от тех си человеци, и да ги проводят в Антиохия с Павла и Варнава; а избраха Юда нарицаемаго Варсава и Сила, мъже отлични между братята; 23и писаха им по тех така: От апостолите и презвитерите и братята поздравление до тези които са от езичниците братя в Антиохия, Сирия и Киликия. 24Понеже чухме че некои като излезоха от нас смутиха ви с думи, и развращават душите ви, като ви казват да се обрезвате и да държите закона, а ние не сме им поръчали това; 25ние като се събрахме единодушно видехме за добро да изберем мъже и да проводим до вас, наедно с любезните нам Варнава и Павла, 26человеци които са предали душите си за името на Господа нашего Исуса Христа. 27И така провождаме Юда и Сила да ви възвестят и те устно истото. 28Защото се виде угодно Светому Духу и нам да ви не налагаме повече никоя тегота освен тези най-нуждните: 29да се вардите от идолски жертви, и от кръв, и от удавенина, и от блуд; от които като се пазите добре ще сторите: Здрави бъдете. 30И така те проводени дойдоха в Антиохия, и като събраха множеството на верващите дадоха им писмото. 31И те като го прочетоха зарадваха се за утешението. 32А Юда и Сила, като беха и те пророци, с много думи увещаха братята и утвърдиха ги. 33И от как преседеха там неколко време, оставиха ги братята с миром да се върнат при апостолите. 34Но Сила виде за добро да поседи още там. 35А Павел и Варнава се намерваха в Антиохия, и учеха и проповедваха словото Господне, наедно с мнозина други. 36И след неколко дни рече Павел на Варнава: Да се върнем сега по всичките градове в които сме проповедвали словото Господне, и да нагледаме братята си как са. 37И Варнава беше на мнение да вземат със себе си Иоана нарицаем Марка; 38а Павел не намерваше за добро да вземат със себе си тогоз който се бе отлъчил от тех още от Памфилия и не отиде с тех на делото. 39И тъй, стана разпра помежду им, така що отлъчиха се един от друг; и Варнава взе Марка та отплува в Кипър; 40а Павел си избра Сила и тръгна, препоръчен от братята на Божията благодат. 41И заминуваше през Сирия и Киликия и утвърждаваше църквите.