1Подир това отлъчи се Павел от Атина и дойде в Коринт; 2и намери там некого си Юдеянина на име Акила, роден в Понт, който бе скоро дошел от Италия със жена си Прискила, (защото Клавдий бе повелел да се махнат всичките Юдеи от Рим,) и дойде при тех. 3И понеже беше съхудожник седеше у тех и работеше; защото художеството им беше да правят шатри. 4И всека събота се разговаряше в съборището и убеждаваше и Юдеи и Елини. 5А когато слезоха от Македония Сила и Тимотей, Павел се утесняваше духом и свидетелствуваше на Юдеите че Исус е Христос. 6И понеже те се противяха и хулеха, отърси си дрехите и рече им: Кръвта ваша на главите ви да е: аз съм чист от това: от нине ще ида в езичниците. 7И като се премести от там дойде в дома на некого си на име Юста, който почиташе Бога, и на когото къщата беше до съборището. 8А Крисп, началникът на съборището, поверва в Господа с всичкият си дом; и мнозина от Коринтяните като слушаха верваха и кръщаваха се. 9И рече Господ на Павла нощем във видение: Не бой се, но говори, и да не млъкнеш; 10защото аз съм с тебе, и никой нема да тури ръка на тебе за да ти стори зло; защото имам народ много в този град. 11И сред там година и шест месеца та ги поучаваше на Слово Божие. 12А когато беше Галион изправник в Ахаия, Юдеите се подигнаха единодушно върх Павла, и доведоха го на съдовището, 13и казваха: Този убеждава человеците на богопочитане несъгласно със закона. 14И когато Павел щеше да отвори уста, Галион рече на Юдеите: Ако бе некоя неправда или злодеяние лукаво, о Юдеи, бих имал причина да ви слушам; 15ако ли е въпрос за учение, за имена, и за вашия закон, вижте си вие; защото аз не ща да съм съдник на таквиз работи. 16И изпъди ги от съдовището. 17И всичките Елини уловиха Состена, началника на съборището, та го биеха пред съдовището; и Галион не щеше нито да знае за това. 18А Павел като поседе още доволно време опрости се с братята, и отплува в Сирия (и с него Прискила и Акила) като си остриже главата в Кенхрея; защото имаше обрек. 19И стигна в Ефес и остави тех там, а той сам влезе в съборището и разговори се с Юдеите. 20И, умоляван от тех да поседи повечко време у тех, не склони; 21но прости се с тех и рече: Требва непременно да направя идещия праздник в Ерусалим; и ако ще Бог ще се върна пак при вас. И отплува от Ефес. 22И като слезе в Кесария, възлезе в Ерусалим та поздрави църквата, и слезе в Антиохия. 23И като поседе там неколко време излезе, и обхождаше наред Галатийската земя и Фригия та утвърдяваше всичките ученици. 24И некой си Юдеин на име Аполос, роден в Александрия, человек учен и силен в писанията, дойде в Ефес. 25Той беше оглашен в пътя Господен, и духом разпален говореше и поучаваше прилежно за Господа, а знаеше само кръщението Иоаново. 26И той начна да говори с дързновение в съборището; и като го чуха Акила и Прискила прибраха го, и му изложиха по-точно пътя Божий. 27И когато се канеше той да мине в Ахаия, братята го насърдчиха, и писаха до учениците да го приемат; и той като дойде много помогна на повервалите чрез благодатта; 28защото силно наддумваше Юдеите всенародно като доказваше от писанията че Исус е Христос.