1А когато Аполос беше в Коринт, Павел мина през горните страни и дойде в Ефес; и като намери некои ученици 2рече им: Приехте ли Духа Светаго като повервахте? А те му рекоха: Не сме нито чули да ли има Дух Свет. 3И рече им: А в що се кръстихте? А те рекоха: В кръщението Иоаново. 4А Павел рече: Иоан кръсти с кръщение на покаяние, като казваше на народът да верва в тогози който иде след него, сиреч в Христа Исуса. 5И като чуха кръстиха с в името на Господа Исуса. 6И щом възложи Павел ръце на тех; дойде Дух Светий на тех; и говореха езици и пророчествуваха. 7И всичките беха до дванадесет мъже. 8И като влезе в съборището проповедваше с дързновение, и три месеца наред разговаряше се с народа и убеждаваше ги за царството Божие. 9А понеже некои се ожесточаваха и не верваха, но злословеха учението пред народа, той се оттегли от тех, и отлъчи учениците та се разговаряше с тех всеки ден в училището на некого си Тирана. 10И това се продължава две години, така щото всички които живееха в Азия, Юдеи и Елини, чуха словото на Господа Исуса. 11Големи още чудеса струваше Бог чрез Павловите ръце; 12до толкоз щото кърпи и престилки от неговото тело носеха ги по болните, и отмахваше се болестта от тех, и злите духове излезваха из тех. 13И некои скитници Юдеи заклинатели начнаха да произносят името на Господа Исуса над тези които имаха зли духове, и казваха: Заклеваме ви в Исуса когото Павел проповедва. 14И тия що правеха това беха некои си седмина синове на Скева, първосвещеник Юдейски. 15И отговори лукавият дух и рече: Исуса познавам, и Павла зная; но вие кои сте? 16И скочи върх тех человекът в когото беше лукавий дух, и като им надви укрепи се над тех, така що голи и ранени избегаха из онази къща. 17И това стана известно на всички Юдеи и Елини, жители Ефески; и нападна страх на всички тех, и възвеличаваше се името на Господа Исуса. 18И мнозина от повервалите дохождаха та се изповедваха и изказваха делата си. 19Мнозина още и от тези които правеха магии донасяха си книгите и ги гореха пред всичките; и като пресметнаха цената им намериха петдесет тисящи сребро. 20Така силно растеше и крепеше се словото Господне. 21И като се свърши това Павел положи духом, след като обходи Македония и Ахаия, да иде в Ерусалим; и рече: Като ида там, требва да видя и Рим. 22И проводи в Македония двамина от тези които му слугуваха, Тимотея е Ераста; а той остана за малко време в Азия. 23А в онова време голем метеж стана за пътя Господен. 24Защото златар некой си на име Димитрий, който правеше сребърни храмчета на Артемида, и даваше на художниците голема печалба, 25като събра тех, още и други работници които работеха таквизи неща, рече: Братие, вие знаете че от тази работа е нашата прехрана. 26И сега видите и чуете че не само в Ефес, но токуречи във всичка Азия, този Павел предума и обърна много народ, като казва че не са богове тези които се правят с человечески ръце. 27И не само това наше художество е в опасност да дойде в презрение, но и храмът на великата богиня Артемида да се счита за нищо; и ще се съсипе нейното величие която цела Азия и вселената почита. 28Това откак зачуха те изпълнени с гнев викаха и казваха: Велика е Артемида Ефеская! 29И смущението се разпростре по всичкия град; и впуснаха се единодушно на позорището, като дръпнаха със себе си Македонците Гаия и Аристарха, Павловите спътници. 30А когато Павел щеше да влезе между народа, учениците го не пуснаха. 31Така и некои от Азийските началници, понеже му беха приятели, проводиха до него и молеха му се да се не показва на позорището. 32И тъй, едни викаха едно, а други друго; защото събранието беше неразбрано, и повечето не знаеха защо се беха събрали. 33А от народа изкараха Александра да говори, понеже Юдеите предложиха него; и Александър помага с рака и щеше да се отговори на народа. 34Но като го познаха че Юдеин, нададоха един глас всичките и викаха колкото до два часа: Велика е Артемида Ефеская. 35На това писарят градски като утиши народа казва: Мъже Ефески, кой е онзи человек който не знае че градът Ефес служи на великата богиня Артемида и на падналият от Юпитера идол? 36И тъй, това като е неоспоримо, вие требва мирни да бъдете, и да не правите нищо несмислено. 37Защото сте довели тези человеци които нито са светотатци нито богинята ви хулят. 38И тъй, Димитрий и художниците които са с него ако имат съдба с некого, има дни съдебни, има и изправници; нека излезат да се садят един с други. 39Ако ли търсите нещо друго, в законното събрание ще се реши. 40Защото за днешния метеж опасно е да ни не обвинят като размирници, понеже нема никаква причина с която би могли да оправдаем това безчинно стичане. 41И това като рече разпусна събранието.