1И когато настана денът на Петдесетницата, всичките беха единодушно събрани на едно. 2И внезапно стана екот от небето като че идеше силно духане от ветър, и изпълни всичката къща дето седеха. 3И явиха им се езици като огнени, които се разделяваха, и седна на всекиго от тех по един. 4И изпълниха се всички с Духа Светаго, и начнаха да говорят чужди езици които Духът им даваше да говорят. 5А тогава имаше в Ерусалим да живеят Юдеи, человеци благочестиви от всеки народ що има под небето. 6И щом се разчу това, събра се народът; и смутиха се; защото всеки един от тех чуеше ги да говорят неговият език. 7И смаяни всички чудеха се, и думаха си един на друг: Ето, всички тези които говорят не са ли Галилеяни? 8И как ние ги чуем да говорят всеки по собствения наш език в който сме родени? 9Партяни и Мидяни и Еламити, и които населяват Месопотамия, Юдея и Кападокия, Понт и Азия, 10Фригия и Памфилия, Египет и Ливийските страни които са около Киринея, и чужденци от Рим, Юдеи и прозелити, 11Критяни и Араби, чуем ги да говорят по нашите езици величията Божии. 12И смаяни всички недоумеваха се, и един на друг си думаха: Какво ли ще е това? 13А други им се присмиваха и казваха че са пили много сладко вино. 14А Петър с единадесетте стана, възвиси гласа си, и проговори им: Мъже Юдеяни, и всинца които живеете в Ерусалим, това да знаете, и дайте внимание на моите думи; 15защото тези не са пияни както вие мислите, понеже е третий час на деня; 16но това е реченото чрез пророка Иоила: 17«И ще бъде в последните дни, казва Бог, ще излея от моя Дух на всяка плът; и ще пророкуват синовете ви и дъщерите ви, и юношите ваши видения ще виждат, и старците ваши сънища ще сънуват; 18и още през ония дни ще излея от Духа моего на рабите мои и на рабините мои, и ще пророчествуват; 19и ще покажа чудеса на небето горе и знамения долу на земята, кръв и огън и пара и дим: 20слънцето ще се превърне в тъмнота и луната в кръв преди да дойде великият и пресветлият ден Господен; 21и ще бъде че всеки който призове името Господне спасен ще бъде.» 22Мъже Израиляни, послушайте тези думи: Исуса Назарянина, мъж доказан вам от Бога със сили, чудеса, и знамения, които Бог направи чрез него по сред вас, както и вие знаете, 23него, предаден по предопределената воля и предведението Божие, вие като хванахте, чрез ръцете на беззаконници на кръст го приковахте и убихте; 24когото Бог възкреси като развърза болезните на смъртта, понеже не бе възможно да бъде държан той от нея. 25Защото Давид казва за него: «Гледах Господа пред себе си винаги; понеже е от десната ми страна, да се не поклатя; 26за това сърдцето ми се развесели, и зарадва се езикът ми; а още и плътта ми в надежда ще почива; 27защото нема да оставиш душата ми в ад, нито ще оставиш преподобния си да види изтление: 28изявил си ми пътищата на живота: с лицето си ще ме изпълниш с веселба.» 29Мъже братя, мога да ви кажа свободно за патриарха Давида че умре и погребен бе, и гробът му е у нас до днешния ден. 30И тъй, понеже беше пророк и знаеше че с клетвата му се закле Бог че от плода на неговите чресла по плът ще въздигне Христа, да го постави на престола му, 31предвиде и говори за възкресението Христово, че не бе оставена душата негова в ад, нито плътта му виде изтление. 32Тогаз Исуса възкреси Бог, на което ние всинца сме свидетели. 33И тъй, като се възнесе с Божията десница, и взе от Отца обещанието на Светаго Духа, изле това което сега вие виждате и чуете. 34Защото Давид не е възлезъл на небеса; но той казва: «Рече Господ Господу моему: Седи от десно ми 35докле положа враговете твои подножие на нозете ти.» 36И тъй, здраво да знае всичкий дом Израилев че тогоз Исуса когото вие разпехте, Бог е него направил Господ и Помазаник. 37Това като чуха те, дойде сърдцето им в умиление, и рекоха на Петра и на другите апостоли: Що да сторим, мъже братие? 38И Петър им рече: Покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа. 39Защото обещанието е на вас, и на чадата ваши, и на всички далечни, колкото ще призове Господ Бог наш. 40И с много други речи засвидетелствуваше, и предумваше ги, и казваше: Избавете се от този развращен род. 41И тъй, тези които приеха с радост словото негово покръстиха се; и приложиха се в този ден до три хиляди души. 42И пребъдваха непрестанно в поучението апостолско, и в обещанието, и в преломяването на хлеба, и в молитви. 43И страх обзе всека душа; и много чудеса и знамения биваха чрез апостолите. 44И всичките верващи беха наедно, и всичко имаха общо; 45и стоката и имането си продаваха и разподеляха ги на всички, всекиму според нуждата що имаше. 46И всеки ден пребъдваха единодушно в храма, и преломяваха хлеб от къща в къща, и приимаха храна с радост и простосърдечие, 47като хвалеха Бога, и беха благоприятни на всичкия народ: а Господ всеки ден прибавяше на църквата спасяемите.