1И след утихването на мълвата Павел призова учениците, прости се с тех, и излезе да иде в Македония. 2И като премина онези места та ги увеща с много думи, дойде в Елада. 3И като преседе там три месеца, понеже Юдеите се наговориха да му сторят зло на тръгването му за в Сирия, решено биде да се върне през Македония. 4И придружиха го до в Азия Сопатър Берянинът и от Солунците Аристарх и Секунд, и Гаий от Дервия, и Тимотей, а Азийците Тихик и Трофим. 5Те като беха стигнали по-напред чакаха ни в Троада; 6а ние отплувахме от Филипи след дните на безквасните хлебове, и за пет дни дойдохме при тех в Троада, дето преседехме седем дена. 7И в първия ден на седмицата, когато беха събрани учениците за преломяването на хлеба, Павел, понеже щеше на сутринта да тръгне, разговаряше се с тех; и простре словото до среднощ. 8И гореха свещи много в горницата дето беха събрани. 9И едно момче на име Евтих, като седеше на прозореца, тежък сън го бе налегнал когато Павел се разговаряше надълго, и, обладано от съна, падна от третия кат долу; и дигнаха го мъртво. 10И слезе Павел и падна на него, и като го пригърна рече: Не се мълвете, защото душата му е в него. 11След това възлезе горе, преломи хлеб та похапна, и приказва пак доволно до зори, и така тръгна. 12А момчето го доведоха живо, и много се утешиха. 13А ние влезохме по-напред в кораба и отплувахме в Асон, че от там щехме да вземем Павла, понеже така бе поръчал като щеше да иде пеш. 14И когато се събра с нас в Асон, взехме го и дойдохме в Митилин. 15И от там като се отвезохме, на утрешния ден отплувахме срещу Хио, а на другия стигнахме в Самос; и като преседехме в Трогилия, на следващия ден дойдохме в Милит. 16Защото Павел разсади да замине Ефес, да не би да се забави в Азия; защото бързаше, ако му беше възможно, да се намери в Ерусалим за деня на Петдесетницата. 17А от Милит проводи в Ефес та повика презвитерите църковни. 18И когато дойдоха при него рече им: Вие знаете от първия ден от как стъпих в Азия как преминах всичкото време с вас, 19в служение на Господа с всеко смиреномъдрие, и с много сълзи и напасти които ми се случиха от злоумишленията на Юдеите; 20как се не посвених за нищо от полезните вам да ви го не кажа, и да ви не поуча и пред народа и по къщите, 21като проповедвах на Юдеи и на Елини покаяние пред Бога и вера в Господа нашего Исуса Христа. 22И сега, ето, аз вързан духом отхождам в Ерусалим без да зная що има да ми се случи там, 23освен това що Дух Светий свидетелствува във всеки град и казва че вързвания и скърби ме очакват. 24Но не ме е грижа за нищо от това, нито ми е свиден животът ми, докле да изкарам пътя си с радост, и служението което приех от Господа Исуса да проповедвам евангелието на Божията благодат. 25И сега, ето, аз зная че нема вече да видите лицето ми вие всинца между които минах та проповедах царството Божие. 26За това, свидетелствувам ви на днешния ден че аз съм чист от кръвта на всички; 27защото не се посвених да ви не известя всичката воля Божия. 28И тъй, внимайте на себе си и всичкото стадо над което Дух Светий ви постави епископи, да пасете църквата на Господа Бога която със собствената си кръв той придоби. 29Защото аз знам това, че след моето отхождане ще да навлезат между вас върли вълци на които не ще да е свидно стадото. 30И от сами вас ще възстанат человеци които ще говорят развратно, за да отвлачат учениците след себе си. 31За това, бъдете будни, и помнете че три години дене и ноще не престанах от да поучавам със сълзи всекиго едного от вас. 32И нине, братие, препоръчам ви на Бога и на словото на неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследие между всичките осветени. 33На никого среброто или златото или дрехата не пожелах. 34И сами знаете че за моите потреби, и за потребите на онези които беха с мене, тези мои ръце послужиха. 35Всекак ви показах че така трудеще се требва да помагате на немощните, и да помните думите на Господа Исуса че той рече: По-блажено е да дава некой от колкото да взема. 36И това като рече коленичи и помоли се с всички тех. 37И всички плакаха много; и припаднаха на Павла на врата и го целуваха, 38оскърбени най-много за речта която каза, че нема да видят вече лицето му. И го изпроводиха до кораба.