1И когато се разделихме от тех и тръгнахме, дойдохме право на Коос, а на утринта на Родос, и от там на Патара; 2и понеже намерихме кораб който заминваше за Финикия, качихме се на него и отплувахме. 3И като съзрехме от далеч Кипър и го оставихме отлево, плувахме КЪ Сирия и слезохме в Тир; защото там щеше корабът да извади товара си. 4И като намерихме учениците преседехме там седем дни; и те от Духа казваха на Павла да не възлезва в Ерусалим. 5И когато преминахме седемте дена, излезохме и отхождахме си; и ни изпроваждаха всички с жените и децата си до отвън града, и коленичихме на брега и помолихме се. 6И като се опростихме един с друг влезохме в кораба; а те се върнаха у тех си. 7И ние като изплувахме от Тир стигнахме в Птолемаида, дето поздравихме братята и преседехме у тех един ден. 8А на утринта Павел и ние които бехме с него излезохме та дойдохме в Кесария; и влезохме в дома на Филипа благовестника, който бе един от седмината дякони, и останахме при него. 9А той имаше четири дъщери девици, които пророчествуваха. 10И като останахме там много дни, слезе от Юдея некой си пророк на име Агав. 11И дойде при нас, и взе Павловия пояс та си върза ръцете и нозете, и рече: Това казва Дух Светий: Така ще вържат Юдеите в Ерусалим человека на когото е този пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците. 12И като чухме това ние и тамошните, молихме му се да не възлезва в Ерусалим. 13Но Павел отговори: Що правите вие та плачете и ми съкрушавате сърдцето? защото аз съм готов не само вързан да бъда, но и да умра в Ерусалим за името на Господа Исуса. 14И понеже не склоняваше той, млъкнахме си и рекохме: Да бъде волята Господня. 15И след тия дни приготвихме се и възлезохме в Ерусалим. 16А с нас дойдоха и некои ученици от Кесария и ни водеха при некого си Мнасона, Киприянина, отколешен ученик, у когото щехме да бъдем гости. 17И като дойдохме в Ерусалим, приеха ни братята с радост. 18И на утринта влезе Павел с нас при Якова, и дойдоха всичките презвитери. 19И като ги поздрави Павел, разказваше им едно по едно все що стори Бог чрез неговото служене между езичниците. 20А те като чуха славеха господа, и рекоха му: Ти видиш, брате, колко хиляди има от Юдеите които поверваха, и те всички са ревнители на закона. 21А за тебе са разбрали че ти учиш всичките Юдеи които са между езичниците да отстъпят от Моисеевия закон, и казваш им да не обрезват чадата си нито да ходят по старите обичаи. 22И тъй, що е? Известно че требва да се събере много народ, защото ще чуят че си дошел. 23За това, стори ти което ти казваме. У нас има четирима человеци които имат обрек на себе си: 24вземи ги, и с тех наедно направи очищението си, и иждиви за тех да си обръснат главите, и да познаят всички че нема нищо от това що са чули за тебе, но и ти следваш да вардиш закона. 25А за езичниците които поверваха, ние писахме като решихме да не пазят нищо таквоз освен да се привардват от идоложертвено, и от кръв, и от удавенина, и от блуд. 26Тогаз Павел взе человеците при себе си; и на утринта като направи очищението си наедно с тех, влезе в храма и обяви че се изпълниха дните на очищението когато ще се принесе приносът за всекиго едного от тех. 27И на свършване на седемте дена, Юдеите от Азия, като го видеха в храма, разбъркаха всичкия народ, и туриха ръце на него, 28и викаха: О, мъже Израиляни, помагайте! Този е онзи человек който на всекъде всичките учи против народа, против закона, и против това место; а още и Елини въведе в храма, и оскверни светото това место. 29(Защото беха видели по-напред Трофима Ефесянина в града с него, за когото мислеха че го е въвел Павел в храма.) 30И повдигна се всичкия град, и стече се народа; и като уловиха Павла, влачеха го вън из храма; и тоз час се затвориха вратата. 31И когато искаха да го убият, стигна известие до тисящника на полка че всичкий Ерусалим е размирен; 32и той завчас взе войска и стотници и завтече се долу върх тех. А те като видеха тисящника и войската престанаха от да бият Павла. 33Тогаз тисящникът пристъпи та го хвана, и заповеда да го оковат с две вериги, и питаше кой е той и що е сторил. 34А измежду народа едни викаха едно а други друго; и понеже не можеше поради мълвата да разбере правото, заповеда да го закарат в крепостта. 35А когато стигна до стъпалата, поради насилието от народа войните го дигнаха и носеха. 36Защото множеството на народа идеха след него и викаха: Махни го от света. 37И когато щеха да въведат Павла в крепостта, той казва тисящнику: Простено ли ми е да ти река нещо? 38А той рече: Знаеш ли Гръцки? Не си ли ти онзи Египтянин който преди неколко дни размири и изведе в пустинята четирите хиляди мъже убийци? 39И Павел рече: Аз съм человек Юдеин от Тарс, гражданин на този знаменит град в Киликия; и ти се моля, дай ми дозволение да поговоря на народа. 40И като му даде воля, Павел застана на стъпалата и помаха с рака на народа; а като стана големо мълчание, начна да говори на Еврейски език; и казваше: