1И погледна Павел на събора и рече: Мъже братие: До този ден аз съм живел пред Бога със цела добра съвест. 2А първосвещеникът Анания повеле на предстоящите да го ударят по устата. 3Тогаз Павел му рече: Бог ще удари тебе, стено варосана; и ти си седнал да ме съдиш по закона, а против закона ли повелеваш да ме бият? 4А предстоещите рекоха: Първосвещеника Божий ли хулиш? 5И Павел рече: Не знаех, братие, че е първосвещеник; защото е писано: «Да не злословиш началника на народа си.» 6И понеже разуме Павел че едната част са Садукеи а другата Фарисеи, извика в събора: Мъже братие, аз съм Фарисей, син Фарисеев: съдят ме за надеждата и възкресението на мъртвите. 7И когато рече това, стана разпря между Фарисеите и Садукеите; и раздвои се множеството. 8Защото Садукеите казват че нема възкресение, нито ангел, нито дух; а Фарисеите изповедват и двете. 9И стана глъчка голема; и дигнаха се книжниците от Фарисейската страна, препираха се и казваха: Никое зло не намерваме в тогоз человека; и ако му е говорил дух или ангел, да се не противим Богу. 10И понеже стана разпрята голема, убоя се тисящникът да не би да разкъснат Павла; и повеле да слезе войската и да го грабне отпомежду им и да го заведе в крепостта. 11И в идущата нощ яви му се Господ и рече: Дързай, Павле, защото както свидетелствува за мене в Ерусалим така требва са свидетелствуваш и в Рим. 12И като съмна, некои от Юдеите направиха съзаклятие, и се туриха под проклетия, и рекоха нито да ядат нито да пият доде не убият Павла. 13И тези които направиха това съзаклятие беха повече от четиридесет души. 14Те дойдоха при първосвещениците и при старейшините и рекоха: Под проклетия турихме себе си да не вкусим нищо докле не убием Павла. 15Сега прочее вие със събора явете на тисящника да го доведе утре долу при вас, като да искате уж да разумеете по известно за него; а ние, преди да наближи той, готови сме да го убием. 16Като чу тоз заговор Павловият сестрин син, дойде и влезе в крепостта та извести на Павла. 17И Павел повика едного от стотниците и рече му: Заведи това момче при тисящника, защото има да му обади нещо. 18И той го взе, заведе го при тисящника, и казва: Запреният Павел ме повика и ми се примоли да доведа този момък при тебе, защото има нещо да ти каже. 19А тисящникът го взе за рака, и като се оттегли насаме попита: Що е това което имаш да ми обадиш? 20А той рече: Юдеите се нагласиха да те умолят да заведеш утре Павла долу в събора, уж че имат да питат нещо по-точно за него. 21А ти недей ги слуша, защото го причакват повече от четиридесет души от тех които се туриха под проклетия ни да ядат ни да пият доде го не убият; и сега са готови, чакат само да им се вречеш. 22И тъй, тисящникът остави момчето да си иде, като му заръча: Да не кажеш никому че ми си явил това. 23И повика двамина от стотниците и рече им: Пригответе двесте войни пеши, и седемдесет конници, и двесте стрелци, от третия час на нощта да идат до Кесария. 24Пригответе и скотове да възкачат Павла и да го отведат безопасно до управителя Феликса. 25Написа и писмо което имаше следващето съдържание: 26От Клавдия Лисия честитому управителю Феликсу поздравление. 27Тогоз человека когото Юдеите беха уловили и щеха да го убият, пристигнах с войската и го избавих, понеже се научих че е Римлянин. 28И като исках да разумея причината за която го обвиняваха, низведох го на събора им; 29и намерих го обвиняван за въпроси от закона им; немаше обаче никаква погрешка достойна за смърт или за окови. 30И понеже ми подказаха че има да стане от Юдеите навет върх живота на тогоз человека, тоз час го изпратих при тебе, като заръчах и на обвинителите му да си кажат пред тебе което имат върх него: Здрав бъди. 31И тъй, войните, според дадената им заповед, взеха Павла и заведоха го през нощ в Антипатрида. 32И на утринта оставиха конниците да идат с него, и се върнаха в крепостта. 33А те като влезоха в Кесария и връчиха писмото на управителя, представиха му и Павла. 34А управителът като прочете писмото, и попита от коя е област, и разбра че е от Киликия: 35Ще те слушам, рече, кога дойдат и обвинителите ти. И повеле да го вардят в преторията Иродова.