1Фест прочее като дойде в областта, след три дни възлезе от Кесария в Ерусалим. 2И първосвещеникът и големците Юдейски представиха пред него жалба върх Павла, и молеха му се, 3и просеха да склони на искането им против него за да го проводи в Ерусалим, а те правеха засада на пътя да го убият. 4Фест обаче отговори, Павел да стои запрен в Кесария, и сам той скоро ще тръгна за там. 5За това, които могат от вас, рече, да слезат с мене, и ако има него в тогоз человека, да го обвинят. 6И като преседе между тех до десетина дена слезе в Кесария, и на утринта седна на съдовището и повеле да доведат Павла. 7И като дойде той, обиколиха го Юдеите които беха слезли от Ерусалим, и наносяха против Павла много и тежки обвинения, които не можеха да докажат; 8понеже той се оправдаваше че: Нито против закона Юдейски, нито против храма, нито против Кесаря съм сторил некое престъпление. 9Но Фест, понеже искаше да угоди на Юдеите, отговори на Павла и рече: Щеш ли да възлезеш в Ерусалим и там да се садиш за това пред мене? 10И Павел рече: Аз предстоя на Кесаревото съдовище, дето требва да се садя. Не съм обидил в нищо Юдеите, както и ти твърде добре знаеш. 11Защото ако не съм прав, и съм сторил нещо достойно за смърт, не бегам от смъртта: но ако нема нищо от това което ме те обвиняват, никой не може да ме предаде на волята им. Отнасям се до Кесаря. 12Тогаз Фест, като се поразговори със съвета, отговори: Отнесъл си се до Кесаря, при Кесаря ще идеш. 13И от как се минаха неколко дена, цар Агрипа и Верникия дойдоха в Кесария да поздравят Феста. 14И като се бавиха там доста време, Фест спомена на царя за Павловата работа, и рече: Има некой си человек оставен от Феликса в окови; 15за когото, когато бех в Ерусалим, първосвещениците и старейшините Юдейски дадоха ми жалба, и искаха да го осъдя; 16на които отговорих че Римляните немат обичай да предават некого человека на смърт докле обвиняемият нема обвинителите си на лице, и му се не дозволи да се оправдае за обвинението. 17И тъй, когато дойдоха те тука с мене наедно, без забава на другият ден седнах на съдовището и заповедах да доведат человека; 18за когото обвинителите му като застанаха не нанесоха никое таквоз обвинение каквото аз предполагах; 19но имаха против него некакви разискания за техните си вервания, и заради некого си Исуса който бил умрел, за когото Павел казваше че е жив. 20И аз, понеже бех в недоумение за едно такова разискване, казвах ако ще да иде в Ерусалим и там да се сади за това. 21Но понеже Павел поиска да го оставя за съдбата на Августа Кесаря, повелех да го вардят докле да го изпратя при Кесаря. 22Тогаз Агрипа рече Фесту: Искаше ми се и мене да чуя тогоз человека. И той рече: Утре щеш го чу. 23И тъй, на утринта, когато Агрипа и Верникия дойдоха с големо великолепие и влезоха в съдовищната стая с тисящниците и с отличните мъже на града, заповеда Фест, и доведоха Павла. 24Тогаз казва Фест: Царю Агрипо, и всички които присъствувате тука с нас, гледате тогоз за когото всичкото множество Юдейско ми говориха, и в Ерусалим и тука, и крещеха че той не требва вече да живее. 25Но аз, понеже разбрах че не е сторил нищо достойно за смърт, и сам той се отнесе до Августа Кесаря, реших да го проводя. 26За когото немам нищо известно да пиша на господаря си; за това го изведох пред вас, и нарочно пред тебе, царю Агрипо, за да стане изпитването му, и да имам какво да пиша. 27Защото ми се вижда безпътно, като проваждам вързан человек, да не забележа и обвиненията против него.