1И от как се избавиха тогаз познаха че островът се казваше Малта. 2А варварите тамошни жители показаха нам големо чоловеколюбие; защото ни приеха всинца, и, понеже валеше дъжд и студено беше, накладоха огън. 3И когато Павел сграмади много храсте и го тури на огъня, една ехидна излезе из топлината и залепи се на ръката му. 4А варварите, като видеха змията как висеше о ръката му, думаха си помежду си: Известно че този человек е убийца който, ако и да се избави от морето, Божието правосъдие го не остави да живее. 5Но той тръсна змията в огъня и не пострада никое зло. 6А те се надееха че ще да отече, или внезапно да падне долу мъртъв; но като очакваха много време и гледаха че му не ставаше никое зло, промениха мисъл и думаха че е бог. 7И около това место беха стяжанията на най-първия в острова, името му Поплий: той ни прие и гощава ни приятелски три дни. 8А случи се да е болен Поплиев баща, и лежеше от треска и от дисентерия; а Павел влезе при него, и като се помоли Богу възложи ръце на него и го изцели. 9И тъй, това като стана, и другите от острова които имаха нещо болест идеха и изцеляваха се; 10които и с много почести ни почетоха, и на тръгването ни снабдиха ни с потребните. 11И след три месеца отплувахме с един Александрийски кораб що беше със знаме на Диоскури, и който бе презимувал в този остров. 12И като стигнахме в Сиракуси преседехме три дни. 13И от там все край брега стигнахме в Ригия; и след един ден като повея югът, на втория ден дойдохме в Потиоли; 14дето намерихме братя които ни умолиха да преседим у тех седем дена; и така дойдохме в Рим. 15И от там братята като чуха за нас излезоха до Апиевото Тържище и до Трите Кръчми да ни посрещнат; и Павел като виде тия братя благодари Богу и ободри се. 16А когато дойдохме в Рим, стотникът предаде окованите на войводата; а на Павла се дозволи да живее особно с война който го вардеше. 17И след три дни свика Павел по-първите от Юдеите; и като се събраха казваше им: Мъже братие, аз без да съм сторил нищо против народа или против отеческите обичаи, вързан от Ерусалим предадоха ме в ръцете на Римляните; 18които като ме изпитаха щеха да ме пуснат, защото ни една вина за смърт немаше в мене; 19но понеже Юдеите се противеха, принудих се да се отнеса до Кесаря; а не че имах да обвиня в нещо народа си. 20И тъй, по тая причина ви призовах, да ви видя и да ви поговоря; защото заради надеждата на Израиля имам на себе си тези вериги. 21А те му рекоха: Ние нито писма сме получили от Юдея за тебе, нито некой от братята е дошел да ни извести или да ни каже нещо зло за тебе. 22Но желаем да чуем от тебе твоето мнение; защото е известно нам че за тази ерес на всекъде противно се говори. 23И като му определиха ден, дойдоха при него в гостилницата мнозина, на които изложи със свидетелства царството Божие, и от сутринта до вечерта уверяваше ги за Исуса и от закона Моисеев и от пророците. 24И едни от тех се уверяваха на това което говореше, а други не верваха. 25И те понеже беха несъгласни помежду си отхождаха си, като им рече Павел една реч: Добре е рекъл Дух Светий на бащите ни чрез пророка Исая 26когато е рекъл: «Иди и кажи на този народ: Слухом ще чуете, и нема да разумеете; и с очи ще гледате, и нема да видите; 27защото задебеле сърдцето на тези люде, и с ушите си тежко чуят, и очите си склопиха, да не би с очи да видят, и с уши не чуят, и със сърдце да разумеят, и се обърнат та ги изцеля.» 28И тъй, да знаете че спасението Божие на езичниците се проводи: те и ще чуят. 29И това като рече, отидоха си Юдеите с големо препиране помежду си. 30А Павел остана цели две години в особна под наем къща, и приимаше всичките които идеха при него 31та проповедваше царството Божие, и поучаваше невъзбранно с всеко дързновение за Господа Исуса Христа.