1И когато те говореха народу, дойдоха върх тех свещениците и войводата на храма и Садукеите, 2които се жалуваха, защото учеха народа и проповедваха чрез Исуса възкресението от мъртвите. 3И възложиха на тех ръце и туриха ги под стража за утрото, защото беше вече привечер. 4А мнозина от тези които чуха словото поверваха; и числото на повервалите человеци стигна до пет хиляди. 5И на утринта събраха се в Ерусалим началниците им и старейшините и книжниците, 6и първосвещеникът Ана, и Каиафа и Иоан и Александър, и всички що беха от първосвещеническия род. 7И като ги изправиха на сред питаха ги: С коя сила, или в кое име, сторихте вие това? 8Тогаз Петър, изпълнен Духом Светим, рече им: Началници народни и старейшини Израилеви, 9понеже от нас се иска днес ответ за едно благодеяние КЪ человек немощен, чрез какво биде той изцелен; 10да знаете всинца вие и всичкий народ Израилев че чрез името на Исуса Христа Назарянина, когото вие разпехте, когото Бог възкреси от мъртвите, чрез него той стои пред вас здрав. 11Той е камикът когото пренебрегнахте вие зидарите, който стана глава на ъгъла. 12И чрез никого другиго не бива спасение; защото нема под небето друго име да е дадено между человеците чрез което требва да се спасим. 13А те като гледаха Петровото и Иоановото дързновение, и разумеха че са безкнижни и прости человеци, чудеха се, но познаха ги че са били наедно с Исуса. 14А като видеха изцеления человек че стои с тех немаха що да рекат на среща. 15И от как им повелеха да излезат вън от съборището, посъветваха се помежду си 16и говореха: Що да сторим на тези человеци? защото явно е на всички които живеят в Ерусалим че знаменито чудо стана чрез тех; и не можем да речем че не е станало. 17Но за да се не разнесе повече в народа, със заплашване да им запретим да не говорят вече в това име на никого человека. 18И повикаха ги та им заръчаха да не продумат никак, нито да учат в името Исусово. 19А Петър и Иоан отговориха им и рекоха: Ако е праведно пред Бога да послушаме вас повече, а не Бога, съдете; 20защото ние не можем да не говорим това що сме видели и чули. 21А те пак ги заплашиха, и пуснаха ги, понеже не намерваха нищо за което да ги накажат, поради народа; защото всички славеха Бога за това що биде. 22Защото человекът на когото стана това чудо на изцелението беше повече от четиридесет годни. 23И щом ги пуснаха, дойдоха при своите си та известиха това що им рекоха първосвещениците и старейшините. 24А те като чуха възвисиха единодушно глас КЪ Бога и рекоха: Владико, ти си Бог който си направил небето и земята и морето и всичко що е в тех, 25който си рекъл чрез устата на Давида раба своего: «Защо се разфучаха езичниците, и народите преговарят суетни неща? 26Предстанаха царете земни, и князовете се събраха на куп, против Господа и против Помазаника негов.» 27Защото наистина се събраха против светия твой отрок Исуса, когото си помазал, Ирод и Пилат Понтийски, с езичниците и народа Израилев, 28да сторят това което твоята ръка и твоята воля е предопределила да бъде. 29И нине, Господи, погледни на техните заплашвания, и дай на твоите раби да говорят твоето слово с всяко дързновение, 30ти като простираш ръката си на изцеление, да стават знамения и чудеса чрез името на Светаго отрока твоего Исуса. 31И като се помолиха, потресе се местото дето беха събрани; и изпълниха се всички Духом Светим, и проповедваха словото Божие с дързновение. 32А множеството които беха повервали имаше едно сърдце и една душа; и ни един не казваше за нещо от имането си че е негово; но всичко имаха общо. 33И апостолите със сила голема отдаваха свидетелството за възкресението на Господа Исуса; и голема благодат бе над всички тех. 34И никой от тех не беше в лишение, защото всички които беха стопани на ниви или на къщи продаваха ги, и носеха цената на продаденото, 35и слагаха я при нозете на апостолите; и раздаваше се всекиму според колкото му требваше. 36Така Иосий наречения от апостолите Варнава (което се тълкува, Син Утешения,) Левит, родом Киприянин, 37който имаше своя земя, продаде я, и донесе парите, и сложи ги пред нозете на апостолите.