1И през тия дни, когато се умножаваха учениците, стана роптание от Елинистите върх Евреите че в повседневното раздаване на потребностите техните вдовици оставали непригледвани. 2На това дванадесетте свикаха множеството на учениците и рекоха: Не е прилично нам да оставим словото Божие и да слугуваме на трапези. 3И тъй, братие, вижте та изберете от вас си седем души свидетелствувани, изпълнени с Дух Свет и с мъдрост, които да поставим за тази потреба. 4А ние ще си останем в молитвата и в служението на словото. 5И угодно бе предложението на всичкото множество; и избраха Стефана, мъж изпълнен с вера и с Дух Свет, и Филипа, и Прохора, и Никанора, и Тимона, и Пармена, и Николая прозелита от Антиохия; 6които поставиха пред апостолите; и те се помолиха и възложиха ръце на тех. 7И словото Божие растеше, и умножаваше се числото на учениците в Ерусалим твърде много; и много множество от свещениците подчиняваха се на верата. 8А Стефан изпълнен с вера и сила, правеше големи чудеса и знамения в народа. 9И подигнаха се некои от съборището което се казваше съборище на Ливернтинците, и Киринейците, и Александрийците, и некои от Киликия и Азия, и препираха се със Стефана. 10И не можаха да устоят срещу мъдростта и духа с който говореше. 11Тогаз подучиха человеци да казват: Чухме го да говори думи хулни против Моисея и против Бога. 12И подсториха народа и старейшините и книжниците, и нападнаха та го дръпнаха и докараха го на съборището, 13и представиха лъжливи свидетели, които казваха: Този человек не престава да говори хулни думи против това свето место и против закона; 14защото го чухме да казва: Че този Исус Назарянинът ще развали това место, и ще измени обичаите които предаде нам Моисей. 15И всички които седеха на събора като се вгледаха в него видеха лицето му като лице на ангел.