1А Савел, като дишаше още устрашаване и убийство върх учениците Господни, отиде при първосвещеника, 2и поиска от него писма до съборищата в Дамаск, че ако би да намери некои от този път, мъже и жени, да ги докара вързани в Ерусалим. 3И на отиване когато наближаваше Дамаск внезапно блесна около него светлина от небето. 4И като падна той на земята, чу глас който му говореше: Савле, Савле, защо ме гониш? 5А той рече: Кой си ти, Господи? И Господ му рече: Аз съм Исус когото ти гониш: не ти е лесно да риташ срещу остен. 6А той разтреперан и смаян рече: Господи, що искаш да сторя? И Господ му рече: Стани и влез в града, и ще ти се каже що требва да правиш. 7А мъжете които го придружаваха, като чуеха гласа а не виждаха никого, стоеха като вцепени. 8И стана Савел от земята, и с отворени очи не виждаше никого; и водеха го за ръка та го въведоха в Дамаск. 9И три дни мина без да види, и не яде нито пи. 10А в Дамаск имаше един ученик на име Анания; и рече му Господ във видение: Анание. А той рече: Ето ме, Господи. 11И Господ му рече: Стани та иди на улицата която се казва Права, и попитай в дома на Юда за некого си на име Савел, Тарсянин; защото, ето, се моли; 12и виде във видение едного человека на име Анания че влезе и тури ръка на него за да прогледа. 13И отговори Анания: Господи, чух от мнозина за тогоз человека колко злини е сторил на твоите светии в Ерусалим. 14И тука има власт от пръвосвещенниците да върже всички които призовават твоето име. 15А Господ му рече: Иди, защото съсъд избран ми е той да носи моето име пред народи и царе, и пред синовете Израилеви; 16защото аз ще му покажа все що има да пострада за името ми. 17И отиде Анания и влезе в къщата; и като възложи ръце на него рече: Савле брате, Господ Исус който ти се яви на пътя по който ти идеше проводи ме за да прогледаш и да се изпълниш с Духа Светаго. 18И тоз час паднаха от очите му като люспи, и тутакси прогледа; и стана та се кръсти; 19а като похапна доби сила. И преседе Савел неколко дни с учениците в Дамаск. 20И от тоз час проповедваше по съборищата Христа че той е Синът Божий. 21И всички които го чуеха дивеха се и казваха: Не е ли този който погубваше в Ерусалим тези които призоваваха това име, и тука за това бе дошел да ги закара вързани при първосвещениците. 22А Савел се укрепяваше повече, и надпираше Юдеите които живееха в Дамаск като доказваше че този е Христос. 23И когато се минаха неколко дни, наговориха се Юдеите да го убият; 24И това техно наговаряне стана известно на Савла; и вардеха портите дене и ноще за да го убият. 25Но учениците го взеха през нощ и го спуснаха през стената с кошче. 26И като дойде Савел в Ерусалим стараеше се да се придружи с учениците; но всички се боеха от него, понеже не верваха че е ученик. 27А Варнава го взе та го доведе при апостолите, и разказа им как е видел Господа в пътя, и че му е говорил, и как в Дамаск е проповедвал с дързновение в името Исусово. 28И вхождаше и изхождаше с тех в Ерусалим, и дързновено проповедваше в името на Господа Исуса. 29И говореше и препираше се с Елинистите; а те гледаха да го убият. 30Това като разумеха братята заведоха го в Кесария и отпратиха го в Тарс. 31И тогаз по всичка Юдея и Галилея и Самария църквите имаха мир и назидаваха се, и, като ходеха в страх Господен и с утешението на Светаго Духа, умножаваха се. 32И стана, когато Петър обхождаше всичките, да слезе и до светиите които живееха в Лида. 33И намери там некого человека на име Еней който беше разслабен, и от осем години все лежеше на постелка. 34И рече му Петър: Енее, изцелява те Исус Христос; стани и постели си сам си. И тоз час стана. 35И видеха го всички които живееха в Лида и в Сарон, които се обърнаха КЪ Господа. 36А в Иопия имаше некоя ученица на име Тавита, (което изтълкувано ще рече, Сърна:) тя бе изпълнена с добри дела и с милостини които правеше. 37И случи се през тез дни тя да се поболи и да умре; и като я окъпаха туриха я в горница. 38И понеже Лида беше близу до Иопия, учениците като чуха че Петър е там проводиха до него двама человеци, и молеха го да се не облени да дойде до тех. 39И стана Петър и отиде с тех; и щом дойде, изведоха го в горницата; и представиха се пред него всичките вдовици та плачеха, и показваха му ризи и дрехи които им правеше Сърна когато бе с тех. 40А Петър изпрати на вън всичките, и коленичи та се помоли, и се обърна КЪ телото и рече: Тавито, стани. А тя отвори очите си, и като виде Петра седна. 41А той й подаде ръка и я изправи; повика после светиите и вдовиците и представи я пред тех жива. 42И това стана известно по всичка Иопия; и мнозина поверваха в Господ. 43А Петър преседе доволно време в Иопия у некого си Симона усмаря.