1После, след четиринадесет години пак възлезох в Ерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тита. 2И то възлезох по откровение та им предложих евангелието което проповедвам между езичниците, особно пред знаменитите, да не би напраздно да тичам или да съм тичал. 3Но нито Тит, който бе с мене, ако и да беше Елин, не бе принуден да се обреже; 4а тези лъжебратя които са се вкраднали и примъкнали да съгледателствуват нашата свобода която имаме в Христа Исуса за да ни поработят, 5на тех ни на час не отстъпихме да им се покорим, и то за да пребъде във вас евангелската истина. 6А за тези които се мислят че са нещо, каквито и да са били некога, мене ми е все едно; (Бог не гледа на лицето на человека;) защото знаменитите не ми приложиха нищо повече; 7но напротив, щом видеха че бех поверен да проповедвам евангелието на необрезаните, както Петър на обрезаните, 8(защото който подействува в Петра за апостолство между обрезаните подействува и в мене за в езичниците,) 9и като познаха дадената мене благодат, Яков и Кифа и Иоан, които се виждаха че са стълпове, дадоха десници на общение на мене и на Варнава за да идем ние в езичниците, а те в обрезаните. 10Искаха само да помним сиромасите; за което и се потрудих с усърдие това истото да сторя. 11А когато дойде Петър в Антиохия възпротивих му се в очи, защото беше достоен за изобличение. 12Понеже преди да дойдат некои от Якова ядеше наедно с езичниците; а когато дойдоха свенеше се и странеше от тех, защото се убоя от обрезаните. 13И с него заедно лицемерствуваха и другите Юдеи; така щото и Варнава се увлече в това техно лицемерство. 14Но аз, като видех че не постъпват право по истината евангелска, рекох на Петра пред всичките: Ако ти който си Юдеин, живееш езически, а не Юдейски, защо принуждаваш езичниците да юдействуват? 15Ние които сме природно Юдеи, а не грешници от езичниците, 16като знаем че не се оправдава человек от делата на закона, тъкмо с верата в Исуса Христа, и ние повервахме в Христа Исуса за да се оправдаем от верата Христова, и не от делата на закона; защото от делата на закона нема да се оправдае никоя плът. 17Но като искаме да се оправдаем чрез Христа ако сме се намерили и ние грешни, то Христос на греха ли е служител? Да не бъде! 18Защото, ако възсъздавам пак онова което съм развалил, показвам себе си престъпник. 19Защото аз чрез закона закону умрех, да живея Богу. 20Сраспех се с Христа, и сега вече живея не аз, но Христос живее в мене; а това що живея сега в плът, живея във верата на Сина Божия, който ме възлюби и предаде себе си заради мене. 21Не отвъргам Божията благодат; защото ако оправданието бива чрез закона, то напраздно е Христос умрел.