1Казвам още: До колкото време наследникът е младенец не различа в нищо от раб, ако и да е господар на всичко; 2но е под настоятели и домостроители до назначения от бащата срок. 3Така и ние когато бехме младенци бехме порабощени под стихиите на света; 4а когато дойде изпълнението на времето, проводи Бог Сина си, който се роди от жена и стана под закона, 5за да изкупи онези които беха под закона, за да възприемем усиновението. 6И понеже сте синове, проводи Бог Духа на Сина си в сърцата ваши, който вика: Ава, Отче, 7За това не си вече раб, но син; ако ли си син, то си и наследник Божий чрез Христа. 8Но тогаз като не познавахте Бога служихте на тези които не са по естество богове; 9а сега като познахте Бога, или да речем по-добре като бидохте познати от Бога, как се връщате КЪ слабите и скъдните стихии на които пак изново искате да служите? 10Дните сматряте, и месеците и времената и годините. 11Боя се за вас да не би напусто да съм се трудил помежду ви. 12Бъдете каквото аз, защото и аз съм както вие, братие, моля ви се: не сте ми сторили никаква неправда, 13И знаете че най-напред ви проповедах евангелието като бех немощен по плът. 14И вие не унищожихте, нито се погнусихте от моето в плътта ми изкушение, но приехте ме като ангела Божия, като Христа Исуса. 15И тъй, кое беше вашето блаженство? понеже свидетелствувам за вас че, ако би било възможно, очите си бихте извъртели и бихте ми ги дали. 16И тъй, аз неприятел ли ви станах защото ви казвам истината? 17Показват КЪ вас ревност не добра, но искат да ви отлъчат, за да имате вие ревност КЪ тех. 18Добре е да сте ревнители на доброто винаги, а не само кога се намервам между вас. 19Чадца мои, за които съм пак в мъки на раждане докле се образи Христос във вас, 20искал бих да съм сега при вас и да променя гласа си, защото съм в недоумение за вас. 21Кажете ми, вие които искате да сте под закон, не слушате ли закона? 22Защото е писано че Авраам имаше двама синове, едного от рабинята и едного от свободната; 23но този който бе от рабинята роди се по плът; а този който бе от свободната, по обещание. 24И това е иносказаемо; защото те са двата завета, единий от Синайската гора, който ражда в рабство, и той е Агар; 25защото Агар е гората Синай в Арабия; и спосреща се с днешния Ерусалим, и в рабство и с чадата си. 26А горний Ерусалим е свободен, който е майка на всинца ни; 27защото е писано: «Възвесели се неплодна която не раждаш: възгласи и извикай ти която не си била в мъки на раждане, защото чадата на запустелата са повече от чадата на тази която има мъж.» 28А ние, братие, чада на обещанието сме, както Исаак. 29Но както тогоз роденият по плът гонеше роденаго по дух, така и сега. 30Но що казва писанието? «Изпъди рабинята и сина й; защото синът на рабинята нема да бъде наследник наедно със сина на свободната.» 31И тъй, братие, не сме чада на рабинята, но на свободната.