1Защото законът, като имаше сенка на бъдещите добрини, а не самия образ на вещите, никога не може да направи съвършени тези които прихождат, с истите жертви които приносят всека година непрестанно. 2Понеже инак би престанали да ги приносят; защото жертвоприносителите, еднъж очистени, не би имали вече никое обличение на съвестта за грехове; 3но в тези жертви бива всека година възпоминание на греховете. 4Защото е невъзможно кръв от юнци и от козли да отнема грехове. 5За това когато влезваше в света, казва: «Жертва и приношение не си поискал, но приготвил си ми тело. 6Всесъжения и приношения за грех не ти са угодни. 7Тогаз рекох: Ето, ида (в главизната на книгата е писано за мене) да сторя волята ти, о Боже.» 8По-горе бе рекъл: «Жертва и приношение и всесъжения и приношения за грех не си поискал, нито ти са угодни,» (които се приносят според закона;) 9тогаз рече: «Ето, ида да сторя волята ти, о Боже.» Отнема първото да постанови второто. 10С която воля сме осветени чрез приношението на телото Исус Христово принесено един път. 11И всеки свещеник стои та служи всеки ден и принося много пъти истите жертви, които не могат никога да отнемат грехове; 12но той, като принесе една жертва за греховете, седна за винаги отдесно на Бога 13та чака докле се положат враговете му подножие на нозете му. 14Защото с едно приношение направи еднъж за винаги съвършени освещаемите. 15А и Дух Светий свидетелствува нам; защото, като рече по-напред: 16«Този е заветът който ще им завещая след онези дни, казва Господ: Ще вложа законите си в сърдцата им, и ще ги напиша в умовете им,» 17прилага, «И греховете им и беззаконията им нема вече да помена.» 18А дето има прощение за тех нема вече приношение за грех. 19И тъй, братие, като имаме дързновение да влезем в светилището чрез кръвта Исусова, 20през новия и живия път който е той отворил за нас през завесата, сиреч плътта си, 21и като имаме велик Свещеник над Божия дом, 22нека пристъпваме с истинно сърдце в пълна вера, със сърдца очистени от лукава съвест, и с тело измито в чиста вода: 23нека държим непоколебимо изповеданието на надеждата, защото е верен той който се обеща; 24и да се грижим един за друг, да се поощряваме на любов и на добри дела; 25да не оставяме събирането си както имат обичай некои си, но да се подканяме един друг; и толко повече колкото виждате че денът наближава. 26Защото, ако ние съгрешаваме самоволно от как сме познали истината, не остава вече жертва за грехове, 27но страшно некое ожидание на съд, и разярение на огъня който ще изпояде противниците. 28Ако би некой да се отрече от закона Моисеев, при двама или трима свидетели умира без пожалване: 29за колко по-жестоко наказание, мислите, ще се удостои този който е потъпкал сина Божия, и е взимал за скверна кръвта на завета с която е осветен, и е укорил Духа на благодатта! 30Защото знаем тогози който е рекъл: «Мене принадлежи отмъщението, аз ще заплатя,» казва Господ; и пак: «Господ ще съди своя народ.» 31Страшно е да падне некой в ръцете на Бога живаго. 32Докарвайте си още на ум първите дни, в които, от как се просветихте, претърпехте голема борба за страдания, 33кога опозорявани с хули и скърби, кога пък като участвувахте на тези които страдаха така. 34Защото показахте състрадание на моите окови, и на радо сърдце приехте разграбването на имота си като знаехте че имате за себе си на небеса по-добър и траен имот. 35И тъй, не напущайте дързновението си, което има големо въздаяние. 36Защото ви требва търпение за да сторите волята Божия и да получите обещанието. 37Защото още твърде малко време и «ще дойде този който има да дойде, и не ще да се забави.» 38«А праведният от верата ще живее;» и «ако се дръпне некой назад, не ще да благоволи в него душата ми.» 39Ние обаче не сме от тези които се дръпнуват назад в погибел, но от тези които верват за спасение на душата.