1За това, братие свети, участници на небесното звание, разумейте посланника и първосвещеника на нашето изповедване, Исуса Христа; 2който бе верен на тогози който го постави, както и Моисей във всичкия негов дом. 3Понеже той се сподоби на по-голема слава от Моисеевата според колкото по-голема почест има от дома този който го е направил; 4защото всеки дом се прави от некого си; а който е направил всичко е Бог. 5И Моисей бе верен във всичкия му дом като слуга, в свидетелство на това което имаше да се говори; 6а Христос като син над своя си дом; на когото дом сме ние ако удържим до край твърдо дързновението и похвалата на надеждата. 7За това, както казва Дух Светий: «Днес, ако чуете неговия глас, 8не ожесточавайте сърдцата си както във времето на преогорчението в деня на изкушението в пустинята, 9дето ме изкусиха отците ви, изпитаха ме, и видеха делата ми четиридесет години; 10за това, възнегодувах на онзи род, и рекох: Всекога заблуждават със сърдцето си; и те не познаха моите пътища; 11така в гнева си се заклех че: Нема да влезат в моето упокоение,» 12гледайте, братие, да не би да има в некого от вас сърдце лукаво на неверство щото да отстъпи от Бога живаго; 13но увещавайте се един друг всеки ден докле се зове «Днес,» да не би да се ожесточи некой от вас чрез измамата на греха. 14Защото ние станахме причастници на Христа ако удържим до край твърдо началото на уверението; 15когато се казва: «Днес, ако чуете неговия глас, не ожесточавайте сърдцата си, както в преогорчението;» 16защото некои си като чуха преогорчиха го, но не всички които излезоха из Египет чрез Моисея. 17А на кои негодува четиридесет години? Не на тези ли които съгрешиха и на които костите паднаха в пустинята? 18На кои още се закле че нема да влезат в неговото упокоение? Не на тези ли които се не покоряваха? 19И видим че не могоха да влезат заради неверието си.