1И тъй, понеже ни остава обещание да влезем в неговото упокоение, нека се убоим да не би да се яви некой от вас че се е лишил от него. 2Защото нам се благовести както и тем; но тех ги не ползува словото което чуха, понеже в тези които го беха чули не беше размесено с вера. 3Защото влезваме в упокоението ние които повервахме, като рече: «Така се заклех в гнева си че нема да влезат в моето упокоение,» ако и да са били свършени делата Божии от поставянето на света. 4Защото негде си е рекъл за седмият ден така: «И почина си Бог в седмия ден от всичките си дела;» 5и на това место пак: «Нема да влезат в моето упокоение.» 6И тъй, понеже остава некои да влезат в него, и тези на които се от по-напред благовести не са влезли заради непокорството, 7пак определява некой ден, «Днес,» като казва чрез Давида, подир толкози време, както се рече: «Днес, ако чуете неговият глас, не ожесточавайте сърдцата си.» 8Защото ако бе им дал Исус Навин упокоение, след това не би говорил за друг ден. 9Следователно за народа Божий остава упокоение. 10Защото който е влезъл в неговото упокоение и той си почина от своите си дела, както Бог от неговите си. 11И тъй, да се постараем да влезем в това упокоение, за да не падне некой в истия пример на непокорството. 12Защото Божието слово е живо, и деятелно, и по-остро от всеки меч остър и от двете страни, и проминва до разделението на душата и на духа, на ставите и на мозъка, и издирва помишленията и намеренията сърдечни; 13и нема никое създание да не е явно пред него, но всичкото е голо и разкрито пред очите на тогоз КЪ когото е нашият ответ. 14И тъй, като имаме велик Първосвещеник който е проминал небесата, Исуса Сина Божия, нека държим това изповедване. 15Защото немаме първосвещеник който да не може да пострада с нас в нашите немощи, но който освен грех, изкушен бе подобно нам всекак. 16И тъй, да пристъпваме с дързновение КЪ престола на благодатта, за да приемем милост и да намерим благодат за помощ във време на нужда.