1Защото всеки първосвещеник който се взема измежду человеците за человеците се поставя в служене КЪ Бога да принося дарове и жертви за греховете, 2такъв който може да има състрадание КЪ невежите и заблуждаващите, защото и сам е обложен с немощ; 3и за това е длъжен, както за народа, така и за себе си да принося жертва за греховете. 4И никой не взема на себе си тази почест освен този който се призовава от Бога както и Аарон. 5Тъй и Христос не прослави себе си да стане първосвещеник, но този който му е рекъл: «Син мой си ти, аз днес те родих;» 6както и на друго место казва: «Ти си Свещеник във веки по чинът Мелхиседеков;» 7който в дните на плътта си, като принесе със силно викане и със сълзи моления и молби тому който можеше да го избави от смърт, и послушан биде заради благоговейнството си, 8ако и Син да бе, научи се на послушание от това което пострада, 9и като се усъвършенствува стана причинител на вечно спасение на всички що му са послушни, 10наречен от Бога първосвещеник по чина Мелхиседеков. 11За когото имаме да кажем много неща и мъчни за изтълкуване; защото станахте мързеливи в слушане. 12Понеже, като бехте длъжни според времето и учители да станете, вие пак имате нужда да ви учи некой първите начала на словесата Божии; и стигнахте да имате нужда за млеко, а не за твърда храна. 13Защото всеки който се храни с млеко неизкусен е в словото на правдата, понеже е младенец; 14а твърдата храна е за съвършените, които по навикновение имат чувствата си обучени да разпознават доброто и злото.