1Поради това, да оставим началното учение Христово и да се водим КЪ съвършенството, без да полагаме пак основа на покаяние от мъртви дела, и вера в Бога, 2учението за кръщенията, и за възлагането на ръце, за възкресението на мъртвите, и за вечният съд. 3И това ще сторим, ако Бог допусне. 4Защото тези които еднъж са се просветили, и вкусили са от небесния дар, и са станали участници на Светаго Духа, 5и които са вкусили от доброто слово Божие и от силите на бъдещият век, 6и са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак с покаяние, понеже разпъват втори път в себе си Сина Божия и опозоряват го. 7Защото земята която е пила дъжда що пада често на нея, и която ражда трева полезна на тези за които се и обработва, приима благословение от Бога; 8а която прорастява тръне и репей непотребна е и близу до проклетие, на която сетнината е изгоряване. 9А заради вас, възлюблени, ако и да говорим така, надеем се за нещо по-добро и което принадлежи на спасение. 10Защото Бог не е неправеден че да забрави вашето дело и труда на любовта която показахте КЪ неговото име като послужихте и служите на светиите. 11И желаем всеки от вас да показва истото прилежание за пълно уверение на надеждата до край. 12Да не бивате лениви, но подражатели на тези които чрез вера и дълготърпение наследяват обещанията. 13Защото Бог като даваше обещание Аврааму, понеже немаше никого по-голем от себе си в когото да се закълне, закле се в себе си 14и каза: «Наистина, с благословение ще те благословя, и с умножаване ще те умножа;» 15и така с дълготърпението получи обещанието. 16Защото человеците се кълнат в по-големият от тех, и клетвата за утвърждение бива свършване на всеко противоречие между тех; 17в което Бог, като искаше да покаже повече непреложното свое намерение КЪ наследниците на обещанието, употреби средство клетвата, 18така щото чрез две непреложни неща в които не е възможно да слъже Бог да имаме твърдо утешение ние които сме прибегнали да се хванем за предлежащата надежда; 19която имаме както укор на душата безопасен и твърд, и който влезва в най-вътрешното на завесата; 20дето Исус влезе за нас предтеча, като стана първосвещеник във веки по чина Мелхиседеков.