1Защото този Мелхиседек, цар Салимски, свещеник на Бога вишнаго, който срещна Авраама когато се връщаше от поразяването на царете и го благослови, 2комуто Авраам отдели и десетък от всичкия обир,- той който първо се тълкува цар на правдата, а после и цар Салимски, сиреч цар на мир,- 3без баща, без майка, без родословие, и нема нито начало на дни нито край на живот, но, уподобен на Сина Божия, пребъдва винаги свещеник. 4А смотрете колко велик бе той комуто патриарх Авраам даде и десетък от обирите. 5И които от Левиевите синове приимат свещенството имат заповед по закону да вземат десетък от народа, сиреч, от братята си, ако и да са произлезли от чреслата Авраамови; 6но той, който не се водеше от техният род, взе десетък от Авраама, и благослови тогози който имаше обещанията. 7А без всеко противоречие по-малкото се благославя от по-големото. 8И тука вземат десетък человеци смъртни; а там взема той за когото се свидетелствува че живее. 9И така да река, самият Левий, който взема десетък, даде и той десетък чрез Авраама; 10защото беше още в чреслата на баща си когато го срещна Мелхиседек. 11И тъй, ако бе било съвършенството чрез Левитското свещенство, (защото народът под него прие закона;) каква нужда вече да се привдигне друг свещеник по чина Мелхиседеков, и да се не казва по чина Ааронов? 12Защото когато се променява свещенството, по нужда става променение и на закона. 13Понеже този за когото се говори това принадлежи на друго племе, от което никой не е приближил до олтаря. 14Понеже е явно че от племето Юдино произлезе Господ наш, за което племе Моисей нищо не говори за свещенство. 15И още повече е явно, защото по подобие на Мелхиседека възстава друг свещеник, 16който не бе по закон на плътска заповед, но по сила на безконечен живот; 17защото свидетелствува и казва: «Ти си свещеник във веки по чина Мелхиседеков.» 18Защото става унищожение на по-предната заповед поради нейната слабост и безполезност; 19(понеже законът не доведе нищо в съвършенство;) а става само привождане на една по-добра надежда чрез която приближаваме при Бога. 20И според колкото не е бивал свещеник без заклеване, 21(защото те станаха свещеници без заклеване, а той със заклеване чрез тогози който му казва: «Закле се Господ и нема да се разкае: Ти си свещеник във веки по чинът Мелхиседеков,») 22толкоз на по-добър завет поручник стана Исус. 23И наистина те са били мнозина свещеници, защото им възбраняваше смъртта да пребъдват в чина си; 24но той, понеже пребъдва вечно, има свещенство което не прехожда на другиго; 25за това и може съвсем да спасява тези които чрез него прихождат при Бога, понеже всекога живее да ходатайствува за тех. 26Защото такъв първосвещеник подобаваше нам, преподобен, незлоблив, непорочен, отлъчен от грешните, който е станал по-висок от небесата; 27който нема всеки ден нужда, както първосвещениците, да принося жертва първо за своите си грехове, после за греховете на народът; защото еднъж стори това като принесе себе си. 28Защото законът поставя първосвещениците человеци, които имат немощ; а словото на заклеването което е след закона постави Сина, който е съвършен във век.