1А оглавлението в това което говорим е, че ние имаме такъв първосвещеник който седна отдесно на величествения престол на небесата, 2служител на светилището и на истинната скиния която е Господ въздигнал, а не человек. 3Защото всеки първосвещеник се поставя да принося дарове и жертви; за това, нуждно е да има и той нещо което да приноси. 4Понеже ако беше на земята не щеше нито да е свещеник, защото има свещеници които приносят даровете по закону, 5които служат в образ и сенка на небесните, както бе открито Моисею когато щеше да направи скинията; защото «Гледай,» казва, «да направиш всичкото по образа който ти бе показан на гората.» 6Но сега Христос улучи толкоз по превъзходно служене според колкото е и ходатай на по-добър завет който е узаконен на по-добри обещания. 7Защото, ако беше онзи първият завет без недостатък, не би се искало место за втория. 8Защото, като ги укорява, казва: «Ето, идат дни, казва Господ, и ще направя нов завет с дома Израилев и с дома Юдин; 9не по завета който направих с отците им в деня когато ги хванах за ръка да ги изведа от земята Египетска; защото те не устояха в завета ми, и аз не радих за тех, казва Господ. 10Защото този е заветът който ще завещая с дома Израилев след онези дни, казва Господ: Ще вложа моите закони в ума им, и ще ги напиша на сърдцата им, и ще им бъда Бог, и те ще ми бъдат народ; 11и нема да учи всеки ближният си и всеки брата си и да му казва: Познай Господа; защото те всички ще ме познаят от малък до голем; 12защото ще бъда милостив на техните неправди, и греховете им и беззаконията им нема вече да помена.» 13А като казва «нов,» овехти първия. А което овехтева и остарева, то е близу до унищожение.