1И първият завет имаше постановления за богослужение и светилище земно. 2Защото се направи скиния, първата, в която беше и светилникът, и трапезата, и предложението на хлебовете; която се казва Светая. 3А зад втората завеса имаше скиния която се казваше Светая Светих; 4която имаше златна кадилница, и ковчега на завета от всекъде обкован със злато, дето бе златната стомна която имаше манната, и жезъла Ааронов който процъвте, и плочите на завета; 5и над него имаше херувими на славата които осеняваха очистилището; за които не е нужда сега да говорим подробно. 6И като беха тези така направени, в първата скиния влезваха всекога свещениците да съвършават богослужението; 7а във втората еднъж в годината влезваше първосвещеникът сам, не без кръв, която приносяше за себе си и за народните от неведение грехове. 8С това показваше Дух Светий че пътът за в светилището не се е явил докле стоеше още първата скиния, 9която беше подобие за тогашното време в което се приносяха дарове и жертви; които не можаха да направят съвършен по съвест тогоз който служеше, 10и които състоеха само в ядене и пиене и в разни омивания и плътски постановления, установени до времето на поправянето. 11А когато Христос, първосвещеник на бъдещите добрини, дойде, през по-големата и по-съвършената скиния която не бе с ръка правена, сиреч, не от такваз направа, 12нито с кръв от козли и от телци, но със собствената си кръв влезе един път в светилището и придоби вечно изкупуване. 13Защото ако кръвта от юнци и от козли и пепелът от юница с който се поръсваха осквернените освещава за чистотата на плътта, 14колко повече кръвта на Христа, който чрез Духа вечнаго принесе себе си непорочен Богу, ще очисти съвестта ви от мъртвите дела за да служите на Бога живаго! 15И за това той е ходатай на нов завет, да би, чрез смъртта която стана за изкупуване на престъпленията които станаха в първия завет, да вземат призваните обещанието на вечното наследие. 16Защото дето има завещание требва да стане и смъртта на завещателя. 17Защото завещанието е действително след смъртта на умрелите, понеже никога нема сила докле живее завещателът. 18За това, нито първият завет бе утвърден без кръв. 19Защото като прочете Моисей всека заповед от закона пред всичкия народ взе кръвта на телците и на козлите, с вода и червена вълна и исоп, та поръси и самата книга и всичкия народ, 20и казваше: «Това е кръвта на завета който ви завеща Бог.» 21Подобно и скинията и всичките служебни съдове поръси с кръвта. 22И по закону почти всичко с кръв се очистя; и без кръвопролитие прощение не бива. 23И тъй, нужда беше образите на небесните да се очищават с тези; а самите небесни с жертви по-добри от тези. 24Защото Христос не влезе в светилища с ръка направени, които беха преобразувания на истинските, но в самото небе, да се яви сега пред лицето Божие за нас; 25нито за да принося себе си много пъти, както първосвещеникът влезва в светилището всека година с чужда кръв, 26(защото тогаз требваше да пострада много пъти от създание мира;) а сега еднъж се яви в свършването на вековете да отмахне греха чрез пожертвуването на себе си. 27И както е определено на человеците еднъж да умрат, а после съд, 28така и Христос, понеже еднъж биде принесен за да дигне греховете на мнозина, ще се яви втори път без грех на тези които го чакат за спасение.