1Не бивайте мнозина учители, братие мои, като знаете че по-големо осъждане ще приемем; 2защото всинца в много грешим. Който не греши в слово, той е съвършен мъж, възможен да обуздае и всичкото тело. 3Ето, уздите туряме в устата на конете за да ни се покоряват, и обръщаме всичкото им тело. 4Ето, и корабите, ако и да са толкова големи и от силни ветрове се тласкат, с твърде малко кормило се обръщат накъдето иска волята на управителя. 5Така и езикът малък уд е, но много се хвали. Ето, малък огън колко големо вещество запаля! 6И езикът е огън, свет пълен с неправда. Така между нашите удове се намерва езикът, който заразява всичкото тело и възпаля колелото на живота ни, и сам той се запаля от пъкъла. 7Защото всекакво естество зверове, и птици, и гадове, и морски животни укротяват се, и укротени са от человеческото естество: 8А езикът никой от человеците не може да го укроти; неудържимо зло е, пълен със смъртоносен яд. 9С него благославяме Бога и Отца, и с него кълнем человеците създадените по подобию Божию. 10От същите уста излезва благословение и клетва. Не требва, братие мои, да бива това така. 11Да ли изворът от същия чучур изтака сладка и горчива вода? 12Да ли е възможно, братие мои, смокинята да роди маслини, или лозата смокини? Така ни един извор не е възможно да пуща солена и сладка вода. 13Кой е от вас мъдър и учен? да покаже от доброто си поведение своите работи с кротост на премъдрост. 14Но ако имате в сърдцето си завист горчива и свада недейте се хвали и лъга против истината. 15Тая мъдрост не е която слезва от горе, но е земна, плътска, бесовска; 16защото дето е завист и свада там има бъркотия и всекаква лошавина. 17Но мъдростта която е от горе първо е чиста, после мирна, приветлива, благопокорна, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна. 18И плодът на правдата сее се с мир за миротворците.