1От де произлезват бойове и борби между вас? Не от там ли, от сластите ваши които воюват в удовете ви? 2Желаете, и немате: убивате и завиждате, и не можете да получите: карате се и се биете, но немате, защото не просите. 3Просите, и не получавате, защото зле просите, да иждивите в сластите си. 4Прелюбодеи и прелюбодейци! не знаете ли че световното приятелство е вражда против Бога? И тъй, който иска да е приятел на света бива враг на Бога. 5Или мислите че напусто казва писанието: «На завист ревнува духът който живее в нас? » 6Но по-голема благодат дава Бог; за това казва: «Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат. » 7И тъй, покорете се Богу: съпротивете се на дявола, и ще побегне от вас. 8Приближете при Бога, и ще приближи и той при вас. Очистете ръцете си, вие грешни, и осветете сърдцата си, вие двоеумни. 9Мъчете се, и тъжете, и плачете: смехът ви да се обърне на плач, и радостта ви на тъга. 10Смирете се пред Господа, и той ще ви възвиси. 11Не се одумвайте един друг, братие: който одумва брата и съди брата си одумва закона и съди закона; и ако съдиш закона, не си изпълнител на закона, но съдия. 12Един е законоположник и съдия, който може и да спаси и да погуби; и ти кой си що съдиш другиго? 13Елате сега вие които казвате: Днес или утре ще идем в този град, и ще преседим там една година, и ще търгуваме, и ще спечелим,- 14вие които не знаете утре какво ще бъде; защото що е животът ви? наистина пара е която за малко се явява, и после изчезнува; 15вместо да казвате: Ако ще Господ, и бъдем живи, ще направим това или онова. 16Но сега се хвалите с гордостите си: всека таквази хвала е зла. 17И тъй, на всекиго който знае да прави доброто и го не прави, грех е нему.