1Истина, истина ви казвам: Който не влезва през вратата в кошарата на овците, но пролазя от другаде, той е крадец и разбойник. 2А който влезва през вратата пастир е на овците. 3Нему вратарът отваря; и овците слушат гласа му, и своите овци по име зове, и ги извожда. 4И когато изкара овците си вън ходи пред тех; и овците идат след него, защото знаят гласа му. 5А след чужденец не щат оти, но ще побегнат от него; защото гласа на чужденците не знаят. 6Тази притча им рече Исус; но те не разумеха що бе това което им говореше. 7Тогаз пак им рече Исус: Истина, истина ви казвам че аз съм вратата на овците. 8Всички които са дошли преди мене крадци са и разбойници; но овците ги не послушаха. 9Аз съм вратата; през мене ако влезе некой спасен ще бъде, и ще влезе и ще излезе, и паша ще намери. 10Крадецът не иде освен да открадне, да заколи, и да погуби: аз дойдох за да имат живот, и да го имат преизобилно. 11Аз съм добрият пастир: добрият пастир душата си полага за овците. 12А наемникът, който не е овчар, на когото овците не са негови, види вълка че иде, и оставя овците и бега; а вълкът разграбя овците и разпръсва ги. 13А наемникът бега, защото е наемник, и не го е грижа за овците. 14Аз съм добрият пастир и познавам моите; и моите мене познават. 15Както ме познава Отец, и аз познавам Отца; и душата си полагам зарад овците. 16И други овци имам, които не са от този двор, и тех требва да събера; и ще чуят гласа ми; и ще бъде едно стадо и един пастир. 17За това Отец ме люби защото аз полагам душата си за да я взема пак. 18Никой не ми я отнема, но аз от самосебе си я полагам. Имам власт да я положа, и имам власт пак да я взема. Тази заповед приех от Отца си. 19И тъй, пак стана раздор между Юдеите за тези думи. 20И мнозина от тех казваха: Бес има, и луд е: що го слушате? 21Други казваха: Тези думи не са на беснуем человек. Може ли бес да отваря очи на слепи? 22И стана в Ерусалим праздникът на освещението на храма, и зима беше. 23И ходеше Исус в храма, в притвора Соломонов. 24Между това заобиколиха го Юдеите и казваха му: До кога ще държиш душите ни в съмнение? Ако си ти Христос, кажи ни явно. 25Отговори им Исус: Казах ви, и не вервате. Делата които аз правя в името на Отца си, те свидетелствуват за мене. 26Но вие не вервате защото не сте от моите овци, както ви рекох. 27Моите овци слушат моя глас, и аз ги познавам, и те идат след мене, 28И аз им давам живот вечен; и нема да загинат във веки, и никой нема да ги грабне от ръката ми. 29Отец ми който ми ги даде от всички е най-голем; и никой не може да ги грабне от ръката на Отца ми. 30Аз и Отец едно сме. 31Тогаз пак взеха Юдеите камене да го убият. 32Отговори им Исус: Много добри дела от Отца моего ви показах: за кое от тез дела хвърляте камене върх мене? 33Отговориха му Юдеите и рекоха: За добро дело не хвърляме камене върх тебе, но за богохулство, и защото ти, като си человек, правиш себе си Бог. 34Отговори им Исус: Не е ли писано във вашият закон, «Аз рекох, Богове сте»? 35Ако нарече богове онези, КЪ които биде словото Божие, (и писанието не може да се наруши,) 36на тогоз когото Бог освети и проводи на света вие казвате ли: Богохулствуваш, защото рекох: Син Божий съм? 37Ако не правя делата на Отца моего, не вервайте в мене: 38но ако ги правя, в мене като не вервате вервайте в делата; за да познаете и да повервате че Отец е в мене и аз в него. 39Тогаз пак искаха да го хванат, но избегна из ръцете им, 40и отиде пак отвъд Иордан, на местото дето кръщаваше от напред Иоан; и остана там. 41И мнозина дойдоха при него, и казваха: Иоан никое чудо не стори; но всичко що рече Иоан за него истинско беше. 42И там поверваха мнозина в него.