1И пред праздника на пасхата, като знаеше Исус че дойде часът му, да премине от този свет КЪ Отца, както бе възлюбил своите които беха на света, до край ги възлюби 2И на вечерянето, (когато вече дяволът беше вложил в сърцето на Юда Симонова Искариотскаго да го предаде,) 3Понеже знаеше Исус че Отец му е дал всичко на ръцете, и че от Бога е излезъл и при Бога отива, 4става от вечерята и слага си дрехите, и взе престилка та се препаса. 5После нале вода в омивалницата, и начна да омива нозете на учениците и да ги отрива с престилката с която бе препасан. 6И тъй, идва при Симона Петра; а той му казва: Господи, ти ли ще ми омиеш нозете? 7Отговори Исус и рече му: Това което аз правя ти сега не знаеш, но изпосле ще разумееш. 8Казва му Петър: Нема да омиеш ти моите нозе до века. Отговори му Исус: Ако те не омия, немаш дел с мене. 9Казва му Симон Петър: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата: 10Казва му Исус: Омитият нема потреба освен нозете си да омие, но е всичкий чист; и вие сте чисти, но не всинца. 11Защото знаеше предателят си; за това рече: Не сте всинца вие чисти. 12А като оми нозете им и си взе дрехите, седна пак и рече им: Знаете ли що ви сторих? 13Вие ме викате Учител и Господ; и добре казвате, защото съм. 14И тъй, аз, Господ и Учител, ако ви омих нозете, то и вие сте длъжни един другиму нозете да омивате. 15Защото аз ви пример дадох да правите и вие както аз направих вам. 16Истина, истина ви казвам: Никой раб не е по-горен от господаря си; нито посланник е по-горен от оногоз който го е изпратил. 17Това като знаете, блажени сте ако го правите. 18Не казвам това за всинца ви: аз зная кои съм избрал; но за да се сбъде писанието: «Който яде хлеб с мене дигна против мене петата си.» 19От сега ви казвам това докле още не е било, та кога сбъде да повервате че съм аз. 20Истина, истина ви казвам: който приима когото аз проводя мене приима, и който приима мене приима тогоз който ме е проводил. 21Това като рече Исус, смути се духом, и свидетелствува и рече: Истина, истина ви казвам че един от вас ще ме предаде. 22Тогаз учениците се спогледваха помежду си, и недоумеваха се за кого говори? 23А един от учениците когото обичаше Исус беше се облегнал на скута Исусов. 24Кивнува му Симон Петър да попита кой е този за когото говори. 25А той припадна на гърдите Исусови и казва му: Господи, кой е? 26Отговаря Исус: Аз като затопя залака, комуто го дам той е; и затопи залака та даде на Юда Симонова Искариотскаго. 27И подир залака тогаз влезе Сатана в него; и тъй, казва му Исус: Което правиш, прави го по-скоро. 28А това никой от седещите на трапезата не разуме защо му рече; 29защото некои мислеха, понеже Юда имаше касата, че му казва Исус: Купи каквото ни требва за праздника, или, да даде нещо на сиромасите. 30И тъй, като взе той залака излезе тутакси; а беше нощ. 31А когато излезе той, казва Исус: Сега се прослави Син Человечески, и Бог се прослави в него. 32Ако Бог се прослави в него, то и него Бог ще прослави в себе си, и сега ще го прослави. 33Чадца, още малко съм с вас. Ще ме търсите, и, както рекох на Юдеите: Дето ида аз вие не можете да дойдете, и вам казвам сега. 34Нова заповед ви давам: Да имате любов помежду си; както ви възлюбих, и вие да имате любов помежду си. 35От това всички ще познаят че сте мои ученици, ако имате любов помежду си. 36Казва му Симон Петър: Господи, къде отхождаш? Отговори му Исус: Където отивам не можеш сега да дойдеш след мене, но подир ще ме последваш. 37Казва му Петър: Господи, защо да не мога да дойда след тебе сега? Душата си ще положа за тебе. 38Отговори му Исус: Душата си ли за мене ще положиш? Истина, истина ти казвам: Доде не е пеял петелът, три пъти ще се отречеш от мене.