1Това ви казах за да се не съблазните. 2От съборищата ще ви отлъчат; но иде час в който всеки който ви убие да мисли че служба принося Богу. 3И това ще ви сторят защото не познаха Отца нито мене. 4Но аз ви рекох това, та кога дойде този час да го помните че аз ви съм рекъл; и от най-напред не ви го казах, защото бех с вас. 5А сега отхождам при тогоз който ме е проводил; и никой от вас ме не пита: Къде отхождаш? 6Но понеже ви изказах това, скръб изпълни сърцата ви. 7А пък аз истината ви казвам: За вас е по-добре да отида аз; защото ако не отида аз, Утешителът нема да дойде на вас; но ако отида, ще ви го проводя. 8И той кога дойде ще изобличи света за грех, и за правда, и за съдба: 9за грех, защото не верват в мене; 10а за правда, защото отхождам при Отца си, и нема вече да ме виждате; 11а за съдба, защото князът на този свет е осъден. 12Много още имам да ви река, но сега не можете да носите. 13А кога дойде онзи, Духът на истината, ще ви настави на всека истина; защото нема да говори от себе си, но каквото чуе ще говори, и ще ви извести това що има да бъде. 14Той ще мене да прослави, защото от моето ще вземе и ще ви извести. 15Всичко що има Отец мое е; за това рекох че от моето ще вземе и ще ви извести. 16Още малко, и нема да ме виждате, и пак малко и ще ме видите; защото аз при Отца отхождам. 17Тогаз некои от учениците му подумаха помежду си: Що е това което ни казва: Още малко, и нема да ме виждате; и пак малко, и ще ме видите; и това, че аз при Отца отхождам? 18И говориха:Що е това което казва: Малко? Не знаем що дума. 19И разуме Исус че щеха да го питат, и рече им: За това ли разискате помежду си дето рекох: Малко, и нема да ме виждате, и пак малко, и ще ме видите? 20Истина, истина ви казвам че вие ще възплачете и ще разридаете, а светът ще се възрадва, и вие ще бъдете оскърбени, но скръбта ви ще се промени на радост. 21Жена кога ражда на скръб е, защото е дошел часът й; а кога роди детето, не помни вече тъгата си поради радостта че се е родил человек на света. 22Така и вие сега скръб имате; но аз пак ще ви видя, и ще се възрадва сърдцето ви, и радостта ви никой нема да отнеме от вас. 23И в онзи ден нема да поискате от мене нищо. Истина, истина ви казвам че всичко каквото попросите от Отца в мое име ще ви даде. 24До нине не сте попросили нищо в мое име: просете, и ще получите, за да бъде радостта ви пълна. 25Това ви говорих с притчи: но настава час когато нема вече с притчи да ви говоря, но явно ще ви известя за Отца. 26В онзи ден ще попросите в мое име; и не ви казвам че аз ще умоля Отца за вас; 27защото сам си Отец ви люби, понеже мене възлюбихте и повервахте че аз от Бога излезох. 28Излезох от Отца и дойдох на света; и пак оставям света и при Отца отхождам. 29Казват му учениците негови: Ето сега явно говориш, и не казваш никоя притча. 30Сега познаваме че всичко знаеш, и немаш нужда да те пита некой. По това верваме че от Бога си излезъл. 31Отговори им Исус: Сега ли вервате? 32Ето настава час, и дошел е вече, да се разидете всеки на местото си, и мене самичък да оставите; но не съм сам, защото и Отец е с мене. 33Това ви казах за да имате мир в мене. В света скръб ще имате; но дързайте, аз победих света.