1Това като рече Исус, излезе с учениците си отвъд потока Кедрон дето имаше градина, в която влезе той и учениците му. 2А Юда който го предаваше знаеше това место, защото много пъти се събираше Исус там с учениците си. 3И тъй, Юда, като взе един пълк и слуги от първосвещениците и Фарисеите, дойде там с фенери и свещи и оръжия. 4А Исус, понеже знаеше всичко що имаше да дойде върх него, излезе и рече им: Кого търсите? 5Отговориха му: Исуса Назарянина. Казва им Исус: Аз съм. С тех стоеше и Юда който го предаваше. 6И като им каза: Аз съм; подръпнаха се назад и паднаха на земята. 7И пак ги попита: Кого търсите? А те рекоха Исуса Назарянина. 8Отговори Исус: Рекох ви че съм аз; и тъй, ако мене търсите, оставете тези да си идат; 9за да се сбъде думата която рече: От тези които ми си дал не изгубих никого. 10А Симон Петър като имаше нож измъкна го, и удари слугата първосвещенников, и отсече му десното ухо; а на слугата името беше Малх. 11Тогаз рече Исус на Петра: Тури ножа си в ножницата. Чашата която ми даде Отец, да я не пия ли? 12И тъй, пълкът и тисящникът и слугите Юдейски уловиха Исуса и вързаха го. 13И заведоха го първо при Ана; защото беше тест на Каиафа, който беше първосвещеник през тая година. 14А Каиафа беше този който бе дал съвет на Юдеите че е по-добре да загине един человек за народа. 15И вслед Исуса идеше Симон Петър и другият ученик; и този ученик беше познат на първосвещеника, и влезе с Исуса в дворът първосвещенников; 16а Петър стоеше вън до вратата. И тъй, излезе другият ученик който беше познат на първосвещеника, и каза на вратарката, и въведе Петра. 17И казва слугинята вратарка на Петра: Да не си и ти от учениците на тогози человека? Казва той: Не съм. 18И стоеха рабите и слугите, които беха наклали огън, защото беше студено, и се грееха: с тех стоеше и Петър и се грееше. 19А първосвещеникът попита Исуса за учениците му и за учението му. 20Отговори му Исус: Аз явно говорих на света: аз всекога поучавах в съборището и в храма, дето Юдеите се събират винаги; и нищо не съм говорил на скрито. 21Що питаш мене? питай които са ме чули какво им съм говорил: ето, те знаят що съм аз рекъл. 22А когато рече това, един от слугите който стоеше близу удари плесница на Исуса и рече: Така ли отговаряш първосвещенику? 23Отговори му Исус: Ако съм зле продумал, свидетелствувай за злото; ако ли добре, защо ме биеш? 24И проводил го бе Ана вързан при първосвещеника Каиафа. 25А Симон Петър стоеше и грееше се; и рекоха му: Да не си и ти от неговите ученици? Отрече се той и рече: Не съм. 26Казва един от рабите първосвещеникови който беше роднина на оногоз комуто Петър отсече ухото: Не те ли видях аз в градината с него? 27И Петър пак се отрече; и тоз час петелът попе. 28Тогаз заведоха Исуса от Каиафа в преторията; а беше сутрина, и те не влезоха в преторията, да се не осквернят, но да ядат пасхата. 29За то излезе Пилат при тех и рече: Какво обвинение наносяте върх тогоз человека? 30Отговориха и рекоха му: Той ако не бе злодеец не бихме го предали на тебе. 31А Пилат им рече: Вземете го вие и по закону вашему съдете го. Рекоха му Юдеите: Нам не ни и простено да убием никого; 32за да се сбъде речта Исусова който рече като назначаваше с каква смърт имаше да умре. 33И тъй, Пилат влезе пак в преторията, и повика Исуса и рече му: Ти ли си цар Юдейски? 34Отговори му Исус: От само себе си ли казваш ти това, или други ти рекоха за мене? 35Отговори Пилат: Че аз Юдеин ли съм? Твоят народ и първосвещениците предадоха те на мене; що си сторил? 36Отговори Исус: Моето царство не е от този свет; ако беше царството ми от този свет, слугите ми борили се биха да не бъда предаден на Юдеите. А сега царството ми не е от тука. 37А Пилат му рече: И тъй, ти сега цар ли си? Отговори Исус: Ти право казваш че аз съм цар. Аз за това се родих, и за това дойдох на този свет, да свидетелствувам истината. Всеки който е от истината слуша гласа ми. 38Казва му Пилат: Що е истина? И щом рече това излезе пак при Юдеите и казва им: Аз не намервам ни една вина в него. 39А у вас има обичай да ви пущам едного по пасхата: рачите ли да ви пусна царя Юдейски? 40Тогаз пак извикаха всичките и казваха: Не него, но Варава. А Варава беше разбойник.