1Подир това пак се яви Исус на учениците си на Тивериадското море, и яви им се така: 2там беха наедно Симон Петър и Тома нарицаемий Близнец, и Натанаил от Кана Галилейска, и синовете Зеведееви, и други двамина от учениците негови. 3Казва им Симон Петър: Аз ще отида да ловя риба. Казват му: Ще дойдем и ние с тебе. Излезоха и възлезоха завчас на ладията; и през онази нощ не уловиха нищо. 4И като се разсъвна вече застана Исус на брега; но учениците не познаваха че е той Исус. 5Казва им Исус: Деца, имате ли нещо за ядене? Отговориха му: Не. 6А той им рече: Хвърлете мрежата отдесно на ладията, и ще намерите. И тъй хвърлиха; и не можаха вече да я привлекат от множеството на рибата. 7Тогаз онзи ученик когото обичаше Исус казва на Петра: Господ е. А Симон Петър като чу че е Господ препаса връхната си дреха, (защото беше гол) и хвърли се в морето. 8А другите ученици дойдоха с ладията, (защото не беха далеч от земята, но колкото двесте лакти,) и влачеха мрежата с рибата. 9И като излезоха на земята гледат жарава разложена, и риба турена на нея, и хлеб. 10Казва им Исус: Донесете от рибите които уловихте сега. 11Възлезе Симон Петър та извлече мрежата на земята, пълна с едри риби сто и петдесет и три; и толкоз като беха мрежата се не съдра. 12Казва им Исус: Елате, обедвайте. И никой от учениците не смееше да го попита: Ти кой си? понеже знаеха че е Господ. 13Идва тогаз Исус и взема хлеба, и дава им, така и рибата. 14Това беше вече третий път дето се яви Исус на учениците си от как възкръсна из мъртвите. 15А като се наобедваха, казва Исус Симону Петру: Симоне Ионин, любиш ли ме повече от тия? Казва му: Ей, Господи, ти знаеш че те обичам. Казва му: Паси агънците ми. 16Казва му пак втори път: Симоне Ионин, любиш ли ме? Казва му: Ей, Господи, ти знаеш че те обичам. Казва му: Паси овците ми. 17Казва му трети път: Симоне Ионин, обичаш ли ме? Наскърби се Петър, защото му рече трети път: Обичаш ли ме? И рече му: Господи, ти всичко знаеш, ти знаеш че те обичам: Казва му Исус: Паси овците ми. 18Истина, истина ти казвам: Когато беше ти по-млад, сам си се опасваше и ходеше където щеше; но като остарееш ще простреш ръце, и друг ще те опасва и ще те води където ти не щеш. 19И това рече като назначаваше с каква смърт имаше да прослави Бога. И това щом рече казва му: Върви подире ми. 20А Петър като се обърна вижда че иде подир им ученикът когото обичаше Исус, този който на вечерята се наклони на гърдите му и рече: Господи, кой е който ще те предаде? 21Него като виде Петър казва Исусу: Господи, а този що? 22Казва му Исус: Ако ще да пребъде той докле дойда, тебе що ти е? Ти върви подире ми. 23И тъй се разнесе тая дума помежду братята че този ученик нема да умре; а Исус му не рече че нема да умре, но: Ако ща да остане той докле дойда, теб що ти е? 24Този е ученикът който свидетелствува за това, който и написа това; и знаем че неговото свидетелство е истинно. 25Има още и други много неща що стори Исус които ако би да се напишат едно по едно, и цел свет, ми се чини, не би вместил написаните книги. Амин.