1Имаше некой человек от Фарисеите, на име Никодим, началник Юдейски. 2Той дойде през нощ при Исуса и рече му: Рави, знаем че от Бога си дошел учител; защото никой не може да прави тези знамения които ти правиш ако да не е Бог с него. 3Отговори Исус и рече му: Истина, истина ти казвам: Ако се не роди некой изново, не може да види царството Божие. 4Казва му Никодим: Как може стар человек да се роди? може ли вторий път да влезе в утробата на майка си и да се роди? 5Отговори Исус: Истина, истина ти казвам: ако се не роди некой от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие. 6Роденото от плътта плът е, а роденото от Духа дух е. 7Недей се чуди че ти рекох: Требва да се родите изново. 8Ветърът вее дето ще; и гласа му чуеш, но не знаеш от де иде и къде отива: така е всеки който се е родил от Духа. 9Отговори Никодим и рече му: Как може да бъде това? 10Отговори Исус и рече му: Ти си учител Израилев, и не знаеш ли това? 11Истина, истина ти казвам че: Това което знаем казваме, и това което сме видели свидетелствуваме; и свидетелството ни не приимате. 12Ако земните работи ви рекох и не вервате, как щете поверва ако ви река небесните? 13И никой не е възлезъл на небето, тъкмо този който е слезъл от небето, Син Человечески който е на небето. 14И както Моисей издигна змията в пустинята, така требва да бъде издигнат Син Человечески 15за да не погине всеки който верва в него, но да има живот вечен. 16Защото Бог толкоз възлюби света щото даде Сина своего единороднаго, за да не погине всеки който верва в него, но да има живот вечен. 17Понеже не е проводил Бог Сина си на света да съди света, но за да бъде спасен светът чрез него. 18Който верва в него, не ще да бъде осъден; а който не верва, вече е осъден, защото не е повервал в името на единороднаго Сина Божия. 19И то е осъждението, че виделината дойде на света, и человеците възлюбиха тъмнината повече от виделината защото делата им беха зли. 20Понеже всеки който прави зло мрази виделината и не иде КЪ виделината да не би да се докажат неговите дела че са зли; 21но който прави истината иде КЪ виделината, за да се явят делата му че са по Бога направени. 22След това дойде Исус и учениците негови в земята Юдейска; и там живееше с тех и кръщаваше. 23А Иоан кръщаваше в Енон близу до Салим, защото имаше там много вода; и идеха и кръщаваха се. 24Понеже Иоан не беше още турен в тъмница. 25И така стана препиране от страна на учениците Иоанови с Юдеите заради очищението. 26И дойдоха при Иоана и рекоха му: Рави, онзи който беше с тебе отвъд Иордан, за когото ти свидетелствува, ето, той кръщава; и всички отиват при него. 27Отговори Иоан и рече: Не може человек да взема нищо ако не му е дадено от небето. 28Вие сами сте ми свидетели че рекох: Не съм аз Христос; но че съм проводен пред него. 29Който има невестата жених е; а приятелът женихов, който стои та го слуша, радва се твърде много за гласа женихов; и така тая моя радост изпълни се. 30Той требва да расте, а аз да се смалявам. 31Който иде от горе над всички е отгоре: който е от земята от земята е, и от земята говори. Който иде от небето, над всички е отгоре: 32и това което е видел и чул, него свидетелствува; и никой не приима свидетелството му. 33Който приеме свидетелството негово запечатал е че Бог е истинен. 34Защото този когото е Бог пратил думите Божии говори: понеже Бог не дава нему Духа с мерка. 35Отец люби Сина, и всичко е дал в неговите ръце. 36Който верва в Сина има живот вечен; а който не верва в Сина нема да види живот, но гнев Божий остава на него.