1След това отиде Исус отвъд Галилейското море, сиреч, Тивериадско. 2И след него идеше народ много; защото гледаха чудесата негови които правеше над болните. 3И възлезе Исус на гората и седеше там с учениците си. 4И наближаваше пасхата, праздникът Юдейски. 5И като вдигна Исус очи и виде че народ много иде КЪ него, казва Филипу: От де да купим хлеб да ядат тези? 6(А това казваше той да го изпита: защото си знаеше какво щеше да прави.) 7Отговори му Филип: За двесте динари хлеб не им постига за да вземе всеки от тех по малко нещо. 8Казва му един от учениците негови, Андрей, братът на Симона Петра: 9Има тука едно момченце което има пет ечимени хлеба и две риби; но те що са на толкова души? 10А Исус рече: Сторете да седнат человеците. А на това место имаше трева много; и тъй, наседаха мъже до пет хиляди на брой. 11И взе Исус хлебовете и благодари, и раздаде ги на учениците, а учениците на седещите; така и от рибите колкото искаха. 12И като се наситиха, казва на учениците си: Съберете изостаналите укрухи, за да се не изгуби нищо. 13И тъй, от петте ечимени хлеба събраха, и напълниха дванадесет коша укрухи които изостанаха на тези що ядоха. 14Тогава человеците като видеха чудото, което стори Исус, казваха: Наистина този е пророкът който имаше да дойде на светът. 15И тъй, като разуме Исус че ще дойдат да го грабнат за да го направят цар, отиде пак сам си той на гората. 16И когато се свечери, слезоха учениците му на морето, 17и влезоха в ладията та отиваха отвъд морето в Капернаум. И вече беше се стъмнило, а Исус не бе дошел още при тех; 18и морето се подигаше, понеже духаше силен ветър. 19И като беха гребли до двадесет и пет или тридесет стадии, видеха Исуса че ходи по морето и наближава ладията, и убояха се. 20Но той им казва: Аз съм: не бойте се! 21Тогаз искаха да го вземат в ладията; и тутакси ладията се намери на земята на която отиваха. 22На утринта народът който стоеше отвъд морето, като виде че немаше друга ладия там, но само тая в която влезоха учениците му, и че Исус не влезе с учениците си в ладията, но учениците му сами тръгнаха; 23(а други ладии дойдоха от Тивериада близо до местото дето ядоха хлеба когато Господ бе благословил.-) 24и тъй, като виде народът че нема там Исуса нито учениците му, влезоха и те в ладиите та дойдоха в Капернаум и търсеха Исуса. 25И като го намериха отвъд морето, рекоха му: Рави, кога дойде ти тука? 26Отговори им Исус и рече: Истина, истина ви казвам, търсите ме, не защото видехте чудеса, но защото ядохте от хлебовете и се наситихте. 27Работете, не за храна която се разваля, но за храна която трае в живот вечен, която Син Человечески ще ви даде; защото Отец, Бог, на него е положил своя печат. 28А те му рекоха: Що да сторим за да работим делата Божии? 29Отговори Исус и рече им: Това е делото Божие, да повервате в тогоз когото е той проводил. 30Тогаз му рекоха: Че ти какво знамение правиш да видим и да поверваме в тебе? Що вършиш? 31Бащите ни ядоха манна в пустинята, както е писано: «Хлеб от небето им даде да ядат.» 32Рече им на това Исус: Истина, истина ви казвам: Не ви даде Моисей хлеба от небето; но Отец мой дава вам истинният хлеб от небето. 33Защото Божият хлеб е този който слезва от небето и дава живот на света. 34Рекоха му пак те: Господи, дай ни всекога този хлеб. 35А Исус им рече: Аз съм хлебът на живота: който иде при мене нема да огладнее, и който верва в мене никога нема да ожеднее. 36Но аз ви рекох че вие ме видехте и не вервате. 37Всичко що ми дава Отец при мене ще дойде; и който иде при мене, нема да го изпъдя; 38защото слезох от небето, не моята воля да сторя, но волята на тогози който ме е проводил. 39а волята на Отца, който ме е проводил е тая, всичко що ми даде да не изгубя нищо от него, но да го възкреся в последния ден. 40И това е волята на тогози който ме е проводил: всеки който види Сина и верва в него да има живот вечен, и аз ще го възкреся в последният ден. 41Тогаз роптаеха Юдеите за него, защото рече: Аз съм хлебът що е слезъл от небето. 42И казваха: Не е ли този Исус синът Иосифов, на когото ние познаваме баща му и майка му? Как прочее казва той: Аз съм от небето слезъл? 43А Исус отговори и рече им: Не роптайте помежду си. 44Никой не може да дойде при мене ако го не привлече Отец който ме е проводил; и аз ще го възкреся в последният ден. 45Писано е в пророците: «И всички ще бъдат научени от Бога.» И всеки който слуша и се научи от Отца, иде при мене. 46Не че е видел некой Отца, освен тогоз който е от Бога: той е видел Отца. 47Истина, истина ви казвам: Който верва в мене има живот вечен. 48Аз съм хлебът на живота. 49Бащите ви ядоха манната в пустинята и умреха. 50Този е хлебът който слезва от небето за да яде некой от него и да не умре. 51Аз съм живият хлеб, слезналият от небето. Ако яде некой от този хлеб, ще живее във веки; и хлебът който аз ще дам е моята плът която аз ще дам за живота на света. 52Тогава се препираха Юдеите помежду си и казваха: Как може този да ни даде да ядем плътта му? 53А Исус им рече: Истина, истина ви казвам: Ако не ядете плътта на Сина Человечески, и не пиете кръвта му, немате живот в себе си. 54Който яде плътта ми и пие кръвта ми има живот вечен; и аз ще го възкреся в последния ден. 55Защото плътта ми е истинна храна, и кръвта ми е истинно питие. 56Който яде плътта ми и прие кръвта ми в мене пребъдва, и аз в него. 57Както ме е проводил Отец живий и аз живея чрез Отца, така и който ме яде ще живее и той чрез мене. 58Този е хлебът който слезе от небето; не както вашите бащи ядоха манната и умреха; който яде този хлеб ще бъде жив във веки. 59Това рече той в съборището като поучаваше в Капернаум. 60И тъй, мнозина от неговите ученици като чуха рекоха: Жестока е тая дума: кой може да я слуша? 61Но Исус като узна в себе си че негодуват за това учениците негови, рече им: Това ли ви съблазнява? 62А ако Сина Человеческаго да възлезва дето е бил отпърво? 63Духът е онова което дава живот: плътта нищо не ползува: думите които аз ви говоря дух са и живот са. 64Но има некои от вас които не верват. Защото знаеше Исус из начало кои са що не верват, и кой е дето ще го предаде. 65И казваше: За това ви рекох че никой не може да дойде при мене ако не му е дадено от Отца ми. 66От това мнозина от неговите ученици се повърнаха назад, и не ходеха вече с него. 67Тогава рече Исус на дванадесетте: Да ли искате и вие да си идете? 68А Симон Петър му отговори: Господи, при кого да отидем? ти имаш думи на живот вечен; 69и ние повервахме и познахме че ти си Христос, Син на Бога живаго. 70Отговори им Исус: Не избрах ли аз вас дванадесетте? но един от вас е дявол. 71Казваше за Юда Симонов Искариотски; защото той, който бе един от дванадесетте, щеше да го предаде.