1И след това ходеше Исус по Галилея; защото не рачеше да ходи по Юдея; понеже Юдеите искаха да го убият. 2А бе близу Юдейският праздник на шатроразпъването. 3И рекоха му братята му: Премини от тука и иди в Юдея за да видят и твоите ученици делата които правиш; 4защото никой не прави нещо скришом и иска да бъде той явен. Ако правиш това, яви себе си на света. 5Защото нито братята му верваха в него. 6Тогава казва им Исус: Моето време не е настанало още; а вашето време е винаги готово. 7Вас светът не може да ви ненавижда; но мене ненавиди, защото аз свидетелствувам за него че неговите дела са лукави. 8Вие възлезте на този праздник: аз нема още да възлеза на този праздник; защото времето ми не се е изпълнило още. 9И това като им рече остана си в Галилея. 10А като възлезоха братята му, тогаз и той възлезе на праздника, не явно, но тайно некак си. 11Юдеите прочее диреха го на праздника, и казваха: Къде е онзи? 12И имаше много глъчка за него помежду народа: едни говореха че е добър; а други казваха: Не; но лъсти народа. 13Никой обаче не говореше явно за него поради страха от Юдеите. 14Но като се преполовяваше вече праздникът възлезе Исус в храма и поучаваше. 15И чудеха се Юдеите и казваха: Как този знае книжно учение като не се е учил? 16Отговори им Исус и рече: Моето учение не е мое, но на оногози който ме е проводил. 17Ако иска некой да прави неговата воля, позна ще за поучението да ли е от Бога, или аз от самосебе си говоря. 18Който говори от самосебе си иска своята си слава; а който иска славата на оногози който го е проводил, той е истински, и нема неправда в него. 19Моисей не ви ли даде закона? и никой от вас не изпълнява закона? Защо искате да ме убиете? 20Отговори народът и рече: Бес имаш. Кой иска да те убие? 21Отговори Исус и рече им: Едно дело сторих, и всинца се чудите. 22За това Моисей ви даде обрезването, (не че е от Мойсея, но от отците,) и в събота обрезвате человека. 23Ако в събота приима человек обрезване за да се не наруши законът Моисеев, на мене ли се гневите защото цел человек оздравих в събота? 24Не съдете по лице, но права съдба съдете. 25Тогаз казваха некои от Ерусалимляните: Не е ли този когото искат да убият? 26И, ето, явно говори, и не му казват нищо. Да не би известно да са познали князовете че този е наистина Христос? 27Но тогози го знаем от къде е; а Христос когато дойде, никой нема да знае от къде е. 28Тогава Исус като поучаваше в храмът, възгласи и рече: И мене знаете, и от къде съм знаете; и от самосебе си не съм дошел, но е истински този който ме е проводил, когото вие не знаете. 29Но аз го зная, защото съм от него, и той ме проводи. 30И тъй, искаха да го хванат; и никой не тури ръка на него; защото не му бе дошел часът още. 31И мнозина от народа поверваха в него и казваха: Христос кога дойде по-големи ли чудеса ще направи от тези които този стори? 32Чуха Фарисеите че тъй гълчи народът за него; и проводиха Фарисеите и първосвещениците слуги да го уловят. 33И на тех рече Исус: Още малко време съм с вас, и ще ида при оногози който ме е проводил. 34Ще ме потърсите, и нема да ме намерите; и дето съм аз вие не можете да дойдете. 35Рекоха на това Юдеите помежду си: Къде ще иде този че ние нема да го намерим? Да не би да иде в разсеяните между Елините и да учи Елините? 36Каква е тая дума която рече: Ще ме потърсите, и нема да ме намерите? и: Дето съм аз вие не можете да дойдете? 37А в последния ден, великия на праздника, стоеше Исус и възгласи та рече: Ако е некой жеден, да дойде при мене и да пие. 38Който верва в мене, както рече писанието, реки от жива вода ще потекат из утробата му. 39А това рече за Духа когото щеха да приимат верващите в него; защото не бе даден още Дух Светий, понеже Исус още не беше се прославил. 40И тъй, мнозина от народа като чуха това слово казваха: Наистина този е пророкът. 41Други казваха: Този е Христос. Други пак казваха: Че от Галилея ли ще дойде Христос? 42Не рече ли писанието че от семето Давидово, и от градеца Витлеем дето беше Давид, ще дойде Христос?. 43И тъй, стана раздор за него между народа. 44И некои от тех искаха да го хванат; но никой не тури ръце на него. 45И дойдоха си слугите при първосвещениците и Фарисеите, и те им рекоха: Защо го не докарахте? 46Отговориха слугите: Никога не е говорил человек тъй както този человек говори. 47А Фарисеите им отговориха: Да не би и вие да сте се прелъстили? 48Има ли да е повервал в него некой от князовете или от Фарисеите? 49Но този прост народ който не знае закона проклети са. 50Казва им Никодим, този що бе ходил ноще при него, който беше един от тех: 51Нашият закон осъжда ли человека ако не чуе първом от него и разбере що прави? 52Отговориха и рекоха му: Да не си и ти от Галилея? Изпитай и виж че пророк от Галилея не е възстанал. 53И отиде всеки у дома си.