1И когато бе той на едно место та се молеше, като престана, рече му некой си от учениците му: Господи, научи ни да се молим, както и Иоан е научил учениците си. 2А той им рече: Когато се молите думайте: Отче наш който си на небеса, Да се свети името твое; Да дойде царството твое; Да бъде волята твоя както на небето така и на земята; 3Хлеба наш насъщния давай ни го всеки ден: 4И прости ни греховете ни, защото и ние прощаваме на всеки наш длъжник; И не въведи нас в изкушение, но избави нас от лукаваго. 5И рече им: Кой от вас ако би имал приятел, и отиде при него по сред нощ и му рече: Друже, дай ми на заем три хлеба; 6понеже един приятел ми дойде от път, и немам що да сложа пред него; 7а той да отговори извътре и да каже: Недей ми досажда: вратата са вече затворени, и децата ми са на леглото с мене: не мога да стана да ти дам. 8Казвам ви че ако не стане да му даде защото му е приятел, то поне за неговата безочливост ще стане и ще му даде колкото му требва. 9И аз ви казвам: Искате и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори. 10Защото всеки който иска приима; и който търси намира; и който хлопа, ще му се отвори. 11И от вас кой е този баща, щото ако му поиска син му хлеб, а той да му даде камик? Или ако му поиска риба, наместо риба змия ли ще му даде? 12Или ако би поискал яйце, да ли скорпия ще му даде? 13И тъй, когато вие, лукави както сте, знаете да давате добри давания на чадата си; колко повече Отец небесний ще даде Духа Светаго на онези които просят от него. 14И изпъждаше едного беса който беше нем; и като излезе бесът, проговори немият, и почуди се народът. 15А некои от тех рекоха: Чрез Веелзевула княза на бесовете изпъжда бесовете. 16А други, изкушаващи го искаха от него знамение от небето. 17Но той като знаеше помислите им, рече им: Всяко царство разделено против себе си запустева, и дом разделен против себе си пада. 18Тъй и Сатана ако се раздели сам си против себе си, как ще устои царството му? понеже казвате че аз изгонвам бесовете чрез Веелзевула. 19И ако аз изгонвам бесовете чрез Веелзевула, синовете ви чрез кого ги изгонват? За това те ще ви бъдат съдници. 20Ако ли аз с Божия пръст изгонвам бесовете, то е настигнало на вас царството Божие. 21Когато крепкият оборъжен варди двора си, имането му е в безопасност. 22Но когато по-крепкият от него нападне та го победи, взема му всеоръжието на което се е надевал, и разподеля неговият обир. 23Който не е с мене, против мене е; и който не събира заедно с мене, той разпилява. 24Когато нечистият дух излезе из человека, обхожда по безводни места и търси спокойствие; и като не намери, казва: Да се върна в дома си от дето излезох. 25И като дойде намерва го пометен и украсен. 26Тогаз отхожда и взема с него си други седем духове, от себе си по-лукави, и влезват и живеят там; и сетното състояние на оногоз человека бива по-лошо от първото. 27И когато той говореше това, една жена от народа въздигна глас и рече му: Блажена утробата която те е носила, и съсците, които си сукал. 28А той рече: Още по-блажени са които слушат словото Божие и го пазят. 29А когато се събираше народът, начна да говори: Този род е лукав; знамение иска, и друго знамение нема да му се даде освен знамението на пророка Иона. 30Защото както Иона стана знамение на Ниневийците, така ще и Син Человечески на този род знамение да бъде. 31Царицата Южна ще възстане на съда с человеците на този род, и ще ги осъди, защото от краищата на земята дойде да чуе мъдростта Соломонова; и ето тука е повече от Соломона. 32Мъжете Ниневийски ще възстанат на съда с този род, и ще го осъдят; защото те се покаяха чрез Ионовата проповед; и, ето, тука е повече от Иона. 33И никой не запаля свещ да я тури на скришно место, нито под шиник, но на светилник, за да виждат светенето които влезват. 34Светило на телото е окото; и тъй, кога е окото ти чисто, и всичкото твое тело е осветлено; а кога е лукаво, и телото ти е тъмно. 35За то, внимавай да не би виделината която е в тебе да е тъмнина. 36Ако прочее всичкото твое тело е осветлено, и нема некоя тъмна част, то ще всичко осветлено да бъде, както кога те светилото осветява със сиянието си. 37И като говореше това, некой си Фарисей го умоляваше да обедва в неговия дом; и той влезе и седна на трапезата. 38А Фарисеят, като го виде че не се оми преди яденето, почуди се. 39И Господ му рече: Сега вие Фарисеите външното на чашата и на паницата очистяте; а вътрешното ви е пълно с грабеж и лукавство. 40Безумни! този който е направил външното, не е ли направил и вътрешното? 41Но от това що имате дайте милостиня, и, ето, всичко ще бъде за вас чисто. 42Но горко на вас, Фарисеите! защото давате десетък от мятвата, от рутата и от всеко зеле, и небрежите съдбата и любовта Божия. Това требваше да правите, и онова да не оставяте. 43Горко вам, Фарисеи! защото обичате председанията в съборищата и поздравленията в пазарите. 44Горко вам, книжници и Фарисеи, лицемери! защото сте като гробове които не личат, а человеците които ходят отгоре не знаят. 45И отговори некой от законниците и рече му: Учителю, това като казваш и нас кориш. 46А той рече: Горко и на вас, законниците! защото натоваряте на человеците бремена тежки за носене, и вие нито с един пръст не се допирате до бремената. 47Горко вам! защото зидате паметниците на пророците, а бащите ви ги убиха. 48И тъй свидетелствувате и вие и съизволявате на делата на бащите си; защото те ги убиха, а вие им паметниците зидате. 49За това и премъдростта Божия рече: Ще им проводя пророци и апостоли, и от тех ще убият и изгонят; 50за да се придири от този род кръвта на всичките пророци която е проливана от как се е светът създал, 51от кръвта на Авела, до кръвта на Захария убитаго между олтаря и храма. Ей, казвам ви, ще да се придири от този род. 52Горко на вас, законниците! защото взехте ключа на знанието, и сами не влезохте, а че и на тези които щеха да влезат забранихте. 53И когато им казваше той това, книжниците и Фарисеите начнаха твърде да се ярят и да изваждат из устата му ответи за много неща, 54като го причакваха и търсеха да уловят нещо от устата му за да обвинят.