1Между това като се събраха много тисящи народ, толкоз щото едни други се тъпчеха, начна да говори на учениците си: Най-първо пазете себе си от кваса Фарисейски, който е лицемерие. 2Защото нема нищо покрито, което да се не открие, и тайно което да се не узнае. 3За това, колкото говорихте в тъмнина, на видело ще се чуе; и каквото сте казали на ухо в скришните стаи, от горе на покрива ще се проповеда. 4А на вас моите приятели казвам: Не бойте се от тези които убиват телото, и които след това не могат повече нищо да направят. 5Но ще ви обадя от кого да се боите; Бойте се от оногоз който след убиването има власт да хвърли в пъкъла. Ей, казвам ви, от него да се боите. 6Не се ли продават пет врабчета за два асария? и ни едно от тех не е забравено пред Бога; 7но и космите на главата ви всичките са изброени. И така не бойте се: вие сте от много врабчета по-добри. 8И пак ви казвам че всеки който ме изповеда пред человеците, и Син Человечески ще го изповеда пред ангелите Божии; 9а който се отрече от мене пред человеците, отречен ще бъде пред ангелите Божии. 10И всеки който би казал реч против Сина Человеческаго, ще му се прости: но който рече хула против Духа Светаго, нема да му се прости. 11И кога ви приведат на съборищата и пред началствата и властите, недейте се грижи как или какво ще се отговорите, или какво ще речете; 12Защото Дух Светий ще ви научи в истия час що требва да речете. 13И рече му некой си от народа: Учителю, речи на брата ми да раздели с мене наследието. 14А той му рече: Человече, кой ме е поставил съдник или делител над вас? 15И рече им: Гледайте и пазете се от любостяжанието; защото ако има некой премного, животът му не се състои от имота му. 16И рече им притча, и казваше: На некой си богат человек нивята му дадоха много плод. 17И мислеше си в себе си и думаше: Що да сторя? защото немам де да събера плодовете си. 18И рече: Това ще да сторя: да събера житниците си, и да съградя по-големи, и да събера там всичките си жита и имота си; 19и да река на душата си: Душо, имаш много пригоди вложени за много години; почивай, яж, пий и весели се. 20А Бог му рече: Безумне! тази нощ ще ти изискат душата; а това що си приготвил кому ще бъде? 21Така бива на тогози който събира за себе си, и не богатее в Бога. 22Рече пак на учениците си: За това ви казвам: Недейте се грижи за животът си що да ядете, нито за телото си що да облечете. 23Животът е по-драгоценен от храната, и телото от облеклото. 24Разсмотрете враните че не сеят нито жънат: те немат нито съкровища нито житници, и Бог ги храни: колко повече сте вие по-добри от птиците? 25И кой от вас с грижене може да приложи на възрастта си един лакът? 26И тъй, ако най-малко нещо не можете, защо се грижите за друго? 27Разсмотрете криновете как растат: не се трудят нито предат; но казвам ви че нито Соломон във всичката си слава се облече както един от тех. 28И ако тревата, която днес я има на полето, и утре я хвърлят в пещ, Бог я така облича, колко повече вас, маловерци? 29И вие недейте търси какво ще ядете или какво ще пиете; и недейте се обезпокоява; 30защото всичко това търсят езичниците на света; а Отец ваш знае че това ви требва. 31Но търсете царството Божие, и това всичко ще ви се приложи. 32Не бой се, мало стадо; защото Отец ви благоволи да ви даде царството. 33Продайте имота си и дайте милостиня: направете си кесии които не овехтеват, съкровище на небеса което не оскудева, дето крадец не приближава, нито молец разтлева. 34Защото дето е съкровището ваше, там ще бъде и сърцето ваше. 35Да бъдат чреслата ви опасани, и светилниците ви запалени; 36и вие бъдете подобни на человеци които чакат господаря си кога ще се върне от свадбата, да му отворят тоз час щом дойде и похлопа. 37Блажени тези раби които, кога дойде господарът им, ги намери будни: истина ви казвам че ще се опаше, и ще ги тури да седнат на трапезата, и ще мине да им послугува. 38И ако дойде във втората стража, или в третата стража дойде, и ги намери така, блажени са онези раби. 39И това още знайте, че ако би знаял стопанинът на къщата в кой час ще дойде крадецът, буден би стоял и не би оставил да му подкопаят къщата. 40Бъдете прочее и вие готови; защото в който час не мислите Син Человеческий ще дойде. 41Тогаз Петър му рече: Господи, нам ли казваш тази притча, или на всичките? 42И Господ рече: Кой е прочее онзи верен и благоразумен домостроител, когото господарят ще постави над слугите си да дава на време всекиму определената храна? 43Блажен този раб когото би намерил господарът му, кога си дойде, че прави така. 44Истина ви казвам че ще го постави над всичкото си имане. 45Ако ли рече онзи раб в сърцето си: Господарът ми ще окъснее да си дойде; и начене да бие ратаите и ратайкините, и да яде и да пие и да се опива, 46ще дойде господарът на онзи раб, в ден в който не му се надее, и в час в който не знае, и ще го разсече, и неговата част ще положи с неверните. 47И онзи раб който е знаял волята на господаря си, че не приготвил нито сторил по волята му, много ще бъде бит. 48А онзи който не е знаял и е сторил нещо достойно за бой, малко бит ще бъде. И всекиму комуто е много дадено, много ще и да се поиска от него; и комуто са много въверили, повече и ще изискат от него. 49Огън дойдох да туря на земята; и какво искам, ако се е вече запалил? 50Но имам кръщение да се кръстя; и колко се утеснявам докле да се извърши! 51Мислите ли че дойдох да дам мир на земята? Не, казвам ви, но разделение. 52Защото от нине петима в една къща разделени ще бъдат, тримата върху двамата и двамата върху тримата. 53Ще да се разделят баща против сина, и син против баща; майка против дъщеря, и дъщеря против майка; свекърва против невеста, и невеста против свекърва. 54Казваше още на народа: Кога видите облак който се възвися от запад, тоз час казвате: Дъжд ще вали; и така бива. 55И кога юг вее, казвате: Ще стане горещина; и става. 56Лицемери! лицето на земята и на небето умеете да разпознавате, а това време как да не разпознавате 57А защо и по само себе си не съдите праведното? 58Когато отхождаш с противника си при княза, в пътя постарай се да се отървеш от него, да не би те завлекъл до съдника, и съдникът те предаде на слугата, и слугата те тури в тъмница. 59Казвам ти: Нема да излезеш от там докле не отдадеш и най-последното банче.