1И една събота когато дойде той в къщата на некого си началника на Фарисеите да яде хлеб, те имаха очите си на него. 2И, ето, имаше пред него некой си человек красничав. 3И отговори Исус та говореше на законниците и на Фарисеите и рече: Позволено ли е да цели некой в събота? 4А те мълчеха. И взе та го изцели, и пусна го. 5И отговори на тех и рече: Кой от вас, ако би паднал оселът или волът му в яма, не би го на часа извлекъл в съботен ден? 6И не можаха на това да му се отговорят. 7Рече пак притча на званите, като гледаше как избират първите за седене места, и казваше им: 8Кога те кани некой на свадба, не седай на първото место, да не би да е призовал и другиго по-почтен от тебе, 9и дойде този който е поканил и тебе и него и ти рече: Дай место на тогова; и тогаз начнеш с усрамяване да захванеш последното место. 10На кога те поканят, иди и седни на последното место, за да ти рече, кога дойде този който те е призовал: Приятелю, възлез по-горе. Тогаз щеш има слава пред тези които седят с тебе наедно. 11Защото всеки който възнося себе си ще се смири, и който се смирява ще се възнесе. 12Казваше и на тогова който го беше призвал: Кога правиш обед или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито съседи богати; да не би те подобно и те поканили и ти бъде заплатено. 13Но кога правиш угощение, поканвай сиромаси, клосни, хроми, и слепи; 14и ще бъдеш блажен; защото немат да ти платят; понеже ще ти бъде заплатено във възкресението на праведните. 15Това като чу един от седещите с него, рече му: Блажен който яде хлеб в царството Божие. 16А той му рече: Некой си человек направи вечеря голема, и покани мнозина. 17И в часа на вечерята проводи раба си да рече на поканените: Елате, понеже всичко е вече готово. 18И начнаха всичките като на един ум да се отричат: Първият му рече: Нива купих, и нужда имам да излеза и да я видя; моля ти се, имай ме отречен. 19И друг рече: Купих пет чифта волове, и отхождам да ги опитам; моля ти се, имай ме отречен. 20И друг рече: Ожених се; и за това не мога да дойда. 21И когато си дойде този раб разказа на господаря си това. Тогаз се разгневи стопанинът и рече на раба си: Излез скоро по улиците и пътищата на града, и доведи тука сиромасите и клосните и хромите и слепите. 22И рече рабът: Господарю, както си заповедал стана, и още место има. 23И рече господарът на раба: Излез на пътищата и по оградите, и принуди ги да влезат, за да се напълни домът ми; 24защото ви казвам че никой от онез призваните человеци нема да вкуси от вечерята ми. 25И вървеха с него наедно народ много; и обърна се та им рече: 26Ако иде некой при мене, и не възненавиди баща си, и майка си, и жена си, и чадата си, и братята си, и сестрите си, а още и своя си живот, не може да бъде мой ученик. 27И който не носи кръста си и не върви след мене не може да ми бъде ученик. 28Защото кой от вас, кога иска да съгради стълп, не седа първом да пресметне разноските си дали ще има потребното да го изкара? 29да не би като положи основанието а не може после да го изкара, да наченат всичките които гледат да му се подсмиват 30и да казват: Този человек начена да гради, и не може да изкара. 31Или кой цар, като отхожда на бой против другиго цар, не седа първом да размисли, възможно ли е с десет хиляди да стои на среща тогоз който иде против него с двадесет? 32Ако ли не, то кога е той още далеч отпраща посланници и моли се за мир. 33Тъй прочее всеки от вас който не се отрече от всичкия си имот не може да бъде мой ученик. 34Добро нещо е солта; но ако солта се развали, с що ще се поправи? 35Тя вече не струва нито за земята, нито за тора; вън я изхвърлят. Който има уши да слуша нека слуша.