1И всичките митари и грешници се приближаваха около него да го слушат. 2И роптаеха Фарисеите и книжниците и казваха: Този приима грешници и яде с тех наедно. 3А той им рече тази притча и казваше: 4Кой человек от вас, ако би имал сто овци, и му се загуби една от тех, не оставя деветдесетте и девет в пустинята, и не отива след изгубената, докле я намери? 5И когато я намери, задига я на плещите си радостен; 6и като си дойде у дома си, свиква приятелите си и съседите си, и казва им: Радвайте се с мене че си намерих изгубената овца. 7Казвам ви че такава радост бива на небето за едного грешника който се кае, а не за деветдесет и девет праведници които немат нужда от покаяние. 8Или коя жена, ако има десет драхми и изгуби една драхма, не запаля свещ, и не мете къщата, и не търси прилежно докле я намери? 9И когато я намери, свиква приятелките и съседките си, и казва: Радвайте се с мене, защото намерих драхмата която бех изгубила. 10Така, ви казвам, бива радост пред ангелите Божии за едного каещаго се грешника. 11Рече още: Некой си человек имаше двама синове; 12и по-младият от тех рече на баща си: Отче, дай ми дела който ми се пада от имането. И раздели им имота си. 13И след малко дни по-младият син събра си всичкото и отиде в страна далечна, и там разпиле имането си, с разблудното си живеяне. 14И като иждиви всичко, стана голем глад в онази страна, и той начна да е в оскъдност. 15И отиде та се пристави едному от гражданите на онази страна, който го проводи на полетата си да пасе свине. 16И желаеше да напълни търбуха си от рошковите които ядеха свинете; и никой му не даваше. 17И като дойде на себе си, рече: На колко наемници бащини ми изостава хлеб, а пак аз мра от глад! 18Ще стана да ида при баща си, и ще му река: Отче, съгреших на небето и пред тебе, 19и не съм вече достоен да се нарека твой син: стори ме както едного от наемниците си. 20И стана та дойде при баща си. И когато бе далеч още, виде го баща му, и смили се, и завтече се и припадна на врата му и го целуна. 21Рече му син му: Отче, съгреших на небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син. 22И рече баща му на слугите си: Изнесте вън най-добрата премена и облечете го, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете му, 23и докарайте храненото теле та го заколете, да ядем и да се веселим; 24защото този ми син мъртъв бе и оживе, загинал бе и намери се. И Наченаха да се веселят. 25А по-старият син беше на нива; и както идеше та наближи къщата, чу пеене и ликуване. 26И привика едного от слугите и питаше що е това. 27А той му рече: Брат ти си дойде; и закла баща ти храненото теле защото го прие здрав. 28И разгневи се, и не рачеше да влезе; и тъй, баща му излезе и молеше му се. 29А той отговори и рече на баща си: Ето, толкози години ти работя, и никога твоята заповед не съм престъпил; и на мене нито яре ми си дал некога да се повеселя и аз с приятелите си; 30а по що си дойде този твой син който изеде имота ти с блудниците, за него си заклал храненото теле. 31А той му рече: Синко, ти си винаги с мене; и всичкото мое твое е; 32а требваше да се възвеселим и да се възрадваме, защото този твой брат мъртъв бе и оживе, и загинал бе и намери се.