1Говореше още на учениците си: беше некой си богат человек, който имаше домостроител; и го наковладиха нему че разсипва имението му. 2И повика го и рече му: Що е това което слушам за тебе? дай сметката на домостроителството си; защото не можеш вече да си домостроител. 3Тогаз домостроителът рече в себе си: Що да сторя? понеже господарът ми отнема от мене домостроителството. Да копая не мога: да прося срам ме е. 4Разумех що да направя, за да ме приемат в къщите си кога бъда изместен от домостроителството. 5И повика всекиго от длъжниците на господаря си; и рече на първия: Колко си длъжен на господаря ми? 6А той рече: Сто вати масло. И рече му: Вземи записката си, и седни скоро та напиши петдесет. 7После рече другиму: А ти колко си длъжен? И той рече: Сто кори жито. И казва му: Земи си записката и пиши осемдесет. 8И похвали господарът неправедният домостроител че разумно сторил; защото синовете на този век в своя си род са по-хитри от синовете на виделината. 9И аз ви казвам: Направете си приятели от богатството на неправдата, за да ви приемат във вечните обиталища когато оскудеете. 10Верният в малкото, и в многото е верен; а неправедният в малкото, и в многото е неправеден. 11И тъй, ако в неправедното богатство вие не бидохте верни, кой ще ви повери истинното богатство? 12И ако в чуждото се не показахте верни, кой ще ви даде вашето? 13Никой слуга не може на двама господари да слугува; защото или едного ще намрази и другиго ще възлюби, или до едного ще се прилепи и другиго ще презира. Не можете да работите на Бога и на Мамона. 14Всичко това чуваха и Фарисеите, които беха сребролюбци; и присмиваха му се. 15И рече им: Вие сте които показвате себе си праведни пред человеците; но Бог знае сърдцата ви; защото онова което е високо в человеците, то е мерзост пред Бога. 16Законът и пророците до Иоана беха; от тогаз царството Божие се благовествува, и всеки се нуди да влезе в него. 17И по-лесно е небето и земята да преминат, а не една точка от закона да падне. 18Всеки който напуща жена си, и се оженя за друга, прелюбодействува; и всеки който се ожени за напусната от мъж прелюбодействува. 19Имаше некой си человек богат, и обличаше се в багреница и висон, и веселеше се всеки ден светло. 20Имаше пък и некой сиромах на име Лазар който покрит със струпеи лежеше пред вратата му. 21И желаеше да се насити от трошиците които падаха от трапезата на богатия; но и псетата идваха та лижеха раните му. 22И дойде време та умре сиромахът; и занесоха го ангелите на лоното Авраамово. Умре и богатият и погребан бе. 23И в пъкъла, когато беше на мъки, дига очите си и вижда издалеч Авраама, и Лазара в неговите обятия. 24И той извика и рече: Отче Аврааме, помилвай ме, и проводи Лазара да накваси края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в този пламик. 25Но Авраам рече: Синко, напомни си че ти си възприел твоите добрини в живота си; така и Лазар злините; а сега той е на утешение, а ти на мъки. 26И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена пропаст голема, така що които искат да минат от тука КЪ вас, да не могат, нито пък които са там да преминат КЪ нас. 27А той рече: Моля ти се прочее, отче, да го пратиш в бащиния ми дом; 28защото имам петима братя, да им засвидетелствува, щото да не би да дойдат и те на това мъчително место. 29Казва му Авраам: Имат Моисея и пророците: да слушат тех. 30А той рече: Не, отче Аврааме; но ако иде некой от мъртвите при тех, ще се покаят. 31Пак му рече: Ако не слушат Моисея и пророците, не щат се увери нито ако некой си и от мъртвите възкръсне.