1И рече на учениците си: Не е възможно съблазните да не дойдат; но горко на оногози чрез когото дохождат! 2По-добре би било за него да сe окачеше воденичен камик около вратa му, и да бъде хвърлен в морето, а не да съблазни едного от тези малките. 3Внимавайте на себе си. Ако ти прегреши брат ти, погади го; и ако се покае, прости му. 4И седем пъти на ден ако ти прегреши, и седем пъти на ден се възвърне КЪ тебе, и каже: Покайвам се, да му простиш. 5И рекоха апостолите Господу: Придай ни вера. 6А Господ рече: Ако да имахте вера колкото зърно синапово, рекли бихте на тази черница: Изтръгни се и насади се в морето, и тя би ви послушала. 7А кой от вас, ако има ратай да му оре или да му пасе, щом си дойде от нивата, ще му рече: Мини, седни да ядеш? 8и не ще ли да му рече: Приготви нещо да вечерям, и стегни се та ми слугувай докато ям и пия, и след това ще ядеш и пиеш ти? 9Дали ще благодари на тогоз ратая защото е свършил каквото му е било поръчано! Не се надея. 10Така и вие, кога направите все що ви е повелено, казвайте: Ние сме раби нищожни; защото направихме това което бехме длъжни да направим. 11И в пътуването си КЪ Ерусалим, минуваше през сред Самария и Галилея. 12И веднъж когато влезваше в некое си село, срещнаха го десетмина прокажени, които се спреха издалеч; 13и те възвисиха глас и казваха: Исусе наставниче, помилвай ни. 14И като ги виде рече им: Идете, покажете се на свещениците; и когато отиваха, очистиха се от проказата. 15И един от тех, като виде че изцеле, повърна се и с голем глас славеше Бога, 16и падна на лице при нозете му, та му благодареше; и той бе Самарянин. 17А Исус отговори и рече: Не се ли очистиха десетимата? а де са деветимата? 18Не се ли намериха други да се върнат да въздадат слава Богу, но токо този иноплеменник? 19И рече му: Стани та си иди: твоята вера те изцели. 20И, попитан от Фарисеите, кога ще дойде царството Божие, отговори им и рече: Царството Божие нема да дойде с изглеждане; 21нито ще ви рекат: Ето тука е, или, ето там: защото ето, царството Божие вътре във вас е. 22И рече на учениците: Ще дойдат дни когато ще пожелаете да видите един от дните на Сина Человеческаго, и нема да видите. 23И като ви рекат: Ето, тука е, или: Ето, там е, да не отидете, нито да тичате подире му. 24Защото както светкавицата, която блеска от единият край на поднебесната, така ще бъде и Син Человечески в своят си ден. 25Но първом требва той да пострада много, и да бъде отхвърлен от този род. 26И както в дните Ноеви така ще бъде и в дните на Сина человеческаго. 27Ядеха, пиха, женеха се и задомяваха се до деня в който Ное влезе в ковчегът; и дойде потопът и погуби всичките. 28Подобно, както стана и в дните Лотови: ядеха, пиеха, купуваха, продаваха, садеха, и градеха. 29И в който ден излезе Лот из Содом навале огън и жупел от небето, и погуби всичките,- 30на това подобно ще бъде и в деня в който Син Человечески ще се яви. 31В онзи ден който се намери на покрива, и съдовете му в къщи, да не слезе да ги вземе; и който е на нива, такожде да се не връща назад. 32Помнете Лотовата жена. 33Който поиска да си уварди живота ще го изгуби; и който го изгуби, ще го уварди. 34Казвам ви: В оная нощ ще бъдат двама на едно легло: единият ще се вземе, а другият ще се остави. 35Две жени ще наедно да мелят: едната ще бъде взета, а другата ще се остави. 36Двама ще бъдат на нива: единият ще се вземе, а другият ще се остави. 37Отговарят и казват му: Къде, Господи? А той им рече: Дето е трупът, там ще и орлите да се съберат.